Когато през 1968 г. Милош Форман видял за пръв път Таймс скуеър и лудницата от хора, реклами, автомобили, шумове, възкликнал: "Е това само Господ може да го режисира".

​

 

***

На мен ми трябваше кадър точно от Таймс Скуеър за филма "Аз бях... ". На това място надрусаният Хърбърт Хънки се приближил до Керуак и казал: "Човече, аз съм разбит". Сиреч - ключов момент. Знаех точно къде са били двамата, по кое време на деня, каква глъч се е носила наоколо. През 1947-ма е била същата гмеж като сега.

 

Божидар ми каза: "Ще спрем движението. Имаш минута и половина".

​

 

***

Сетих се как отидохме в Лондон да снимам един часовник на външната стена на сграда, описан в "Пуста земя" на Т.С.Елиът.

 

Само заради тоя часовник бяхме там, в текста се казваше как стрелките показват 9 сутринта, как времето "връхлита и ни помита"... Та ние сме от 7 часа там, готови, чакаме. И няколко секунди преди 9 един връхлетя върху мен с колелото си. И ме помете. Не успял да направи завоя или да спре...

​

 

***

Щеше да е по-страшно с "Човече, аз съм разбит", затова отказах да се правя на Господ.

 

Но снимах от колата на Божидар. Тя е със специален номер, който му позволява всичко: да кара в насрещното, да спира където поиска...

 

Изобщо Божидар Янев е голяма работа. Отговаря за всички мостове в Ню Йорк.

​

 

***

За ролята Ицко трябваше да е в кадър с маска. И за да не губи време, си я сложи още в колата.

 

Спряхме на кръстовището, веднага ни наобиколиха полицейски коли. Униформените дойдоха към нас и отдаваха почит, сякаш вътре беше папата. Всъщност те не ни виждаха, защото колата бе с тъмни стъкла.

 

За тяхна огромна изненада отвътре излезе човек с маска и цигулка. Застана на булеварда и засвири. Те послушаха малко (бяха към 10-на човека), някой изпляска, сетне и други започнаха одобрително да подсвиркват. Преминаващите коли надуваха клаксони, стана истинска бибоп вакханалия.

 

Човече, разбихме ги!

​

​

Л. Боева

септември 2016 г.