Караваджо. Периодът във вила "Мадама " (1594 - 1600)

През есента на 1594 г. Караваджо започва да работи за кардинал Франческо дел Монте и заживява в неговата вила "Мадама" (Рим). Архитектурният план за вилата е създаден от Рафаело (но той умира две години по-късно и вилата е завършена под надзора на други архитекти). По вътрешната декорация на палата работи Джулио Романо.

Картините, създадени в периода, когато Караваджо живее във вилата, са многобройни и повечето от тях са се съхранили до днес.

Във вилата регулярно се провеждат музикални забави. През 1595 г. кардиналът поръчва на обкръжаващите го художници да създадат картини, които да постави в един от своите кабинети. Основна тема – музика. Караваджо създава две картини по тази поръчка – "Музикантите" и "Младежът с лютня".

"Музикантите", 1595 г. 92см х 118см. Музей "Метрополитън", Ню Йорк

"Младежът с лютня" съществува в три варианта, достигнали до нас. Единият се намира в колекцията на "Ермитажа", вторият – в "Метрополитън", третият – в Бадминтън хаус, Глостър.

"Младежът с лютня",  94см × 119см. Музей "Ермитаж", Санкт-Петербург

"Младежът с лютня",  100см × 126см. Музей "Метрополитън"

"Младежът с лютня",  96см × 120см. Бадминтън хаус, Англия

Във вариантите, съхраняващи се в "Ермитажа" и в Бадминтън хаус, партитурите са лесно разпознаваеми: това е мадригалът на Жак Аркаделт "Вие знаете, че ви обичам" ("Voi sapete ch’io vi amо").

Жак Аркаделт (ок.1507-1568) е фламандски композитор, който в периода 1538-1551 работи в Рим и издава четири книги с авторски мадригали (в първата книга - публикувана през 1539 г. - Аркаделт представя мадригал за четири гласа, създаден по стихове на Микеланджело - "Io dico che fra voi potenti dei"; във втората книга от 1543 г. се появява нов мадригал по стихове на Микеланджело - "Deh dimmi, Amor, se l’alma di costei").

Славата на композитора е изключително голяма: Франсоа Рабле споменава Аркаделт в "Гаргантюа и Пантагрюел" (в предговора на четвърта книга).

Вариантът, който е в "Метрополитън", представя други композиции – музика на италианския композитор Франческо де Лайола (1492 - 1540) по поема на Петрарка (на едната страница) и мадригал на фламандския композитор Жак де Бархем (1505 - 1567). В "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле (предговора на четвърта книга, 1546 г.) споменава Бархем като един от най-известните композитори на своето време.

* Мадригал е вокална музикална композиция за четири до шест гласа. Текстовете, най-често на италиански език, са на светска тематика. Апогеят на развитието му е през XVI век, а през третото десетилетие на XVII век замира, изместен от операта.

Чуйте мадригал, използван он Шекспир в "Бурята" (композитор - Томас Морли):

https://www.youtube.com/watch?v=El7tZ9v3N_Y

Букетите от картините, намиращи се в колекциите на "Ермитажа" и Бадминтън хаус, са съставени от цветя, които цъфтят приблизително по едно и също време на годината – през пролетта (ирис, жасмин, маргаритка, дамаска роза).  

Фламандските живописци Ян Брьогел, Амброзиус Босхарт са сред художниците, утвърдили натюрморта от цветя (или цветя и плодове) като самостоятелен жанр в изкуството. Те създават композиции от растения, цъфтящи в различни годишни времена. За Брьогел-старши се твърди, че е чакал с месеци, за да добави ново разцъфнало цвете към свой натюрморт. 

"Букети", 1603 г. и 1607 г. Брьогел-старши 

"Букети", 1611 г. Босхарт-старши 

"Букет", 1614 г. Босхарт-старши 

Макар Караваджо да съблюдава принадлежността на цъфналите растения към едно време на годината - пролет, плодовете в картините са характерни за друг сезон - есен (тиква, круша).

В натюрморт, създаден три-четири години по-късно, Караваджо вече съблюдава напълно реалистичността при представянето на натюрморт от плодове и растения. В "Кошница с плодове" са изобразени плодове и растения от един сезон - есен.

"Кошница с плодове", ок. 1599 г.

(46см х 64см). Пинакотека Амброзиана. 

Възможно цветята от картините "Момчето с лютня" да бъдат разтълкувани според типичната ренесансова символика:

* Ирисът символизира Иисус Христос (ирисът  е по-голям в сравнение с останалите цветя от вазата и е най-високо поставен); белият му цвят препраща към Дева Мария (неин символ е белоснежната лилия).

 

* Розата е символ на страстта и Христовата кръв.

* Жасминът е символ на любовта и прошката.

* Маргаритката е символ на детството на Иисус.

* Дивата роза е символ на венеца от тръни, поставен на главата на Иисус по пътя му към Голгота. Червените листа на розата символизират капките Христова кръв.

По сходен модел могат да се разтълкуват плодовете от картината.

* Смокинята е третото дърво, споменато в Стария Завет: първото е Дървото на живота, второто – дървото на познанието, третото – смокиновото дърво, от което Адам и Ева взимат листа, за да прикрият голотата си (Битие 3:7).

Смокинята символизира доброто в човешкия род. "Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде" (Лука. 6: 43-44).

* Тиквата е символ на божията благодат. Растението се споменава в историята на пророк Иона: Господ изпраща Иона да иде ида проповядва в Ниневия (Асирия), защото там хората живеят в грях. Иона отказва да се подчини: асирийците не са от еврейска народност, дори повече – те са врагове на Израил. Иона се качва на кораб и отплава в посока обратна Ниневия. Господ изпраща смъртоносна буря и Иона разбира, че той е причина целият екипаж да бъде погубен. Казва на моряците да го хвърлят от борда, за да утихне морето. Така и става. Бурята стихва, а Иона е погълнат от голям кит. Три дни и три нощи живее в утробата му, докато Господ не повелява на кита да отвори огромната си паст и да го изхвърли на сушата. Сетне Господ отново се обръща към Иона: "Иди в Ниневия!". Разбрал, че не може да се скрие от божието наказание, Иона се отправя към Асирия и започва вдъхновено да проповядва: "Отървете се от вашите лъжливи идоли, инак Ниневия ще бъде унищожена от Бог до 40 дни!". Предупреждението му за гибел е така настойчиво, че многобройното население се вслушва в думите на пророка и се разкайва за греховете си. От най-обикновените просяци до самия цар – всички се отвръщат от езическите истукани и започват да се кланят на Господ. Бог вижда покаянието им и се отказва от намерението да унищожи Ниневия. Тогава Иона се обижда: той разбира, че Бог е отменил гибелта на асирийците. Напуска града и си построява грубо убежище. Макар да е твърде горещо и неудобно, той иска да изчака обещаните 40 дена и да види какво ще се случи с Ниневия. Но времето минава, а Господ не разрушава града. "И направи Господ така, та израсна тиква, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение; И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна. А когато изгря слънце, изпрати Бог горещ вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: По-добре да умра, нежели да живея. И рече Бог на Иона: Нима тъй силно се огорчи за растението? Той рече: Твърде се огорчих, дори до смърт. Тогава Господ рече: Тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна. Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява и много добитък? " (Иона. 4: 6-11)

* Крушата символизира умиротворението, подчинението на божествената воля (в отличие от ябълката, която е символ на грехопадението).

"Мадоната с младенеца и круша", 1485 г. Белини

"Мадоната с младенеца и круша", 1511 г. и 1526 г. Дюрер

Но е възможно и друго тълкувание на нарисуваните от Караваджо цветя и плодове. 

През 1589 г. Джовани Батиста дел Порта публикува в Неапол алхимичния си труд "Естествена магия" ("Magia naturalis"). Дел Порта (1535 - 1615) е лекар, философ, алхимик и драматург. Три години след "Естествена магия" издава обемното си съчинение по ботаника "Фитогномика" ("Phytognomonica"). В двете книги (бегло споменавайки темата в първата и основно наблягайки във втората) Порта разкрива видимите сродства/ прилики между всички физически обекти. Според учения видът на растенията не е случаен: тяхната външност е повторение на други съществуващи материални явления. Например: метличината прилича на човешко око, нарът – на челюст, шишарката – на сбор от зъби, корени на определени растения – на човешки ръце и пръсти и т.н.

Илюстрации на Порта към "Фитогномика"

Т.е. ако се осмислят цветята, създадени от Караваджо в периода, когато живее във вила "Мадама", по схемите, които предлага Джовани Батиста дел Порта, би се получил многослоен разказ.

Караваджо несъмнено познава Порта и неговите трудове. Съхранени са документи, доказващи, че именно ученият помага на художника през 1606г, когато Караваджо е обвинен в убийство и трябва спешно да напусне града.  

Опис на библиотеката на кардинал Монте във вила "Мадама" доказва, че покровителят на Караваджо има подчертан интерес към алхимията, ботаниката и трудовете на Порта.

От края на XVI и през първата половина на XVII век сред висшата аристокрация се развива особен интерес към ботаниката (с приложения в алхимията, създаването на лечебни тинктури, изследването на целебни свойства и т.н.). През Средновековието с подобни дейности се занимават отделни учени или обикновени шарлатани, но през XVI и XVII век из цяла Европа се появяват обширни градини и лаборатории към тях, щедро покровителствани от висши аристократи. Няколко примера:

*  В края на 70-те години на XVI век в английския замък "Уилтън" графиня Мери Сидни-Пембрук създава научна лаборатория. Под ръководството на Ейдриън Гилбърт в градините на "Уилтън" се засаждат множество растения, част от които се използват за експерименти (приготвянето на различни отвари и лекарства). През 1659 г. в книгата "Отвореният килер на кралицата" анонимен автор (W.M.) публикува една от тайните рецепти на Гилбърт: "Най-ефикасната ободрителна вода на доктор Ейдриън Гилбърт". Отварата съдържа 24 билки и лекува различни заболявания. Един от приближените до "Уилтън" е ученият Джон Ди.

*  В края на 80-те години на XVI век в Рим младият наследник на херцога на Акуаспарта – Федерико Чези – създава богата на растителни видове ботаническа градина в своя палат на улица "Коронари". (През 1603 г. Чези ще основе прословутата "Академия дей Линчеи", към която през 1611 г. се присъединява Галилей).

На територията на парка към вила "Мадама" Франческо дел Монте създава ботаническа градина, в която се отглеждат разнообразни растения. Кардиналът събира около себе си лекари, фитолози и алхимици, които правят изследвания в лабораториите към неговата градина.

Интересът на Монте и учените около него към трудовете на Джовани Батиста дел Порта е изключително голям. Не само към алхимичните му занимания и развитието на фитогномиката, но и към усъвършенстваната от него камера обскура, използвана за рисуване (1589 г.).

Караваджо е използвал откритията на Порта (камера обскура) в своята работа. 

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle