Смъртта в "Отело"

Смъртта на Родриго (V действие, 1 сцена)

 

Яго:

Аз тази пришка я раз чесах тъй, че

чак мен ме засърбя! Дали Родриго

ще прати Касио на оня свят,

или обратното, или взаимно

ще се изтрепят — аз печеля всякак.

Остане ли Родриго, ще си иска

онуй, което изцедих му, уж

за съблазняване на Дездемона.

Това не ми се ще. Ако, обратно,

остане Касио — със всичко свое

той пръска чар, пред който аз съм урод!

А може мавърът да му разкрие

играта ми и всичко да пропадне.

Не, трябва да умре!… Излиза! Той е!

 

Влиза Касио.

 

Родриго:

Познах му стъпките!… Умри, подлец!

 

Нанася удар.

 

Касио:

Тоз удар би бил смъртен, ако нямах

под блузата си сигурна защита!

Сега да видим твоята!

 

Изважда шпага. Двамата си нанасят удари.

 

Родриго:

Умирам!

 

Касио:

Осакатиха ме! На помощ! Хора!

(…)

Касио:

Ах, Яго!

Нападнат съм! Промушен от убийци!

 

Яго:

Вий, лейтенанте! Де са подлеците?

 

Касио:

Единият от тях е тук наблизо

и няма да избяга!

 

(…)

Родриго:

На помощ!

 

Касио:

Това е той, единият!

 

Яго:

Така ли?

Ах ти, негодник! Ах, проклет злодей!

 

Намушква Родриго.

 

Родриго:

О, подли Яго! О, жестоко куче!

Смъртта на Дездемона (V действие, 2 сцена)

 

Дездемона:

Убий ме утре! Дай ми тази нощ!

 

Отело:

А, ще се бориш?

 

Дездемона:

Само четвърт час!

 

Отело:

Започнах — няма връщане!

 

Дездемона:

Минутка! Да се помоля само!

 

Отело:

Твърде късно!

 

Души я.

 

(…)

Емилия:

О, Господи, помилуй!

Туй бе гласът на мойта господарка!

На помощ! Хора! Сладка Дездемона!

Продумайте, о, мила, скъпа моя!

 

Дездемона:

Напускам ви безгрешна!

 

Емилия:

Кой го стори?

 

Дездемона:

Самичка! Сбогом! И предай от мене

привет на моя господар! Прощавай!

 

Умира.

 

Отело:

Как би могло да стане туй убийство?

 

Емилия:

О, Господи, отде да знам!

 

Отело:

Вий чухте,

самичка каза, че не съм бил аз!

 

Емилия:

Да, каза. Нямам как да отрека!

 

Отело:

Тя с таз лъжа запъти се към ада!…

Аз, аз убих я!

Смъртта на Емилия (V действие, 2 сцена)


Емилия:
То напира в мене!
Не мога да мълча! Ще го изкажа
свободно като северния вятър!
Небе, човеци, дяволи да гракнат
и срещу мен самата — ще говоря!
 
Яго:
Бъди разумна и си тръгвай!
 
Емилия:
Няма!
 
Яго измъква нож и заплашва с него Емилия.
 
Грациано:
Позор и срам, със нож против жена!
 
Емилия:
О, глупав мавре, тази твоя кърпа
аз, аз намерих я и я предадох
на своя мъж, понеже неведнъж —
и то със настойчивост неуместна
за толкоз дребно нещо — бе ме молил
да я открадна и да му я дам!
 
Яго:
Проклета курва!
 
Емилия:
Тя била я дала на Касио! Лъжа! Аз, аз я дадох на Яго, нека каже!
 
Яго:
Лъжеш, мършо!
 
Емилия:
Кълна се, че не лъжа! Не, не лъжа!
Не лъжа, господа! О, кървав глупчо!
Какво си търсил при такова чудо,
щурако малоумен!
 
Отело:
О, небе,
защо гърмиш напразно и оставяш
такива да живеят!… Гнусен изверг!
 
Нахвърля се срещу Яго, но бива обезоръжен от Монтано. Яго промушва Емилия.

 
Грациано:
Жена му пада. Той я е убил!
 
Емилия:
Сложете ме до мойта господарка!
 
Яго избягва.
 
Грациано:
Уби жена си и ни се изплъзна!

(…)

Емилия:
Господарко,
това ли ни предсказа твойта песен?
Дали ме чуваш? Ето, аз умирам със нея, като лебед.

"Иво, иво!…"
Тя беше чиста, мавре! Чиста беше
и любеше те, кръвожадни мавре!
Ако те лъжа, нека ме отхвърли
небето горе, и това ти казвам, умирайки…
 
Умира.

(…)


Влизат Лодовико, Касио, заловеният Яго и други.
 
Лодовико:
Къде е този клет припрян съпруг?
 
Отело:
Предишният Отело? Ей го тук!
 
Лодовико:
Змията във човешки образ де е?
Докарайте го!
 
Отело:
Гледам го в краката.
Копита няма! Трябва да е басня.
Ако си дявол, няма да умреш!
 
Ранява Яго.
 

Лодовико:
Вземи му шпагата!
 
Отело бива обезоръжен.
 
Яго:
Кървя, но жив съм!
 
Отело:
Не съжалявам. По-добре е жив.
За мен умиращият е щастлив!
 
Лодовико:
О, ти, Отело, нявга тъй добър,
а паднал в мрежите на долен раб,
какъв да те зовем?
 
Отело:
Какъвто щете.
Например може "доблестен убиец",
понеже, вярвайте, не съм направил
от злоба нищо, всичко все за чест!

Смъртта на Отело (V действие, 2 сцена)

Отело:

Постойте! Две-три думи!

Услуги съм оказвал на Сената

и там ги помнят. Толкова по туй.

Едно ще моля: в своите писма,

когато ще докладвате за тези

злочестини, такъв ме опишете,

какъвто съм. Недейте ни смекчава,

ни отегчава моята вина.

Той бе човек — кажете — неразумен

във любовта си, но дълбоко любещ!

И не ревнив, но който, хитро мамен,

изпадна в заслепление и хвърли

в калта, като невежествен дивак,

брилянта, който струваше земите

на целия му род! Човек, чиито

очи, несвикнали на лесен плач,

сега обилно ронят светли сълзи,

тъй както аравийските дървета

изцеждат лековития си клей.

Кажете туй. И още: че веднъж

в Алепо, като зърнах един турчин

във мръсна гъжва да налага с бой

един венецианец и да псува

републиката, аз веднага сграбчих

обрязаното куче за гръкляна

и го заклах… ей тъй!

 

Убива се.

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle