Смъртта в "Антоний и Клеопатра"

Смъртта на Енобарб (IV действие, 6 и 9 сцени)

Енобарб:

Алексас се отметна от Антоний.

Изпратен със послание в Юдея,

той убеди цар Ирод да премине

към Цезар, а пък Цезар заповяда

в награда за това да го разпънат.

Канидий и останалите също,

макар да са на служба, не се ползват

с доверие и чест. Постъпих подло

и тъй се кая, че от тоя свят

не чакам капка радост!

 

Влиза Войник.

 

Войникът:

Енобарбе,

Антоний ти изпраща по човек

имуществото ти и щедър дар

от себе си. Аз пуснах го да мине

и той катърите си разтоварва

пред твоята палатка!

 

Енобарб:

Взимай всичко!

 

Войникът:

Не се шегувай, Енобарбе! Туй е

самата истина. Ти по-добре

върви да изпроводиш преносвача!

Аз бих го сторил сам, но съм на пост…

А твоят господар все още има

ръка на Юпитер!

 

Излиза.

 

Енобарб:

На тоя свят

от мен по-мерзък няма и го чувствам

по-силно от когато да било!

О, Марк Антоний, руднико на щедрост,

как би ме наградил за вярна служба,

щом тъй обсипваш моята измяна

със златен дъжд? Сърцето ми се къса!

Ако не ме убие мъката, то аз

друг начин ще намеря! Ала тя

ще смогне, чувствам. Да се бия с него?

Не, тръгвам да потърся някой ров

за свойта смърт; и колкото по-смраден,

по-точно ще подхожда той за моя

опозорен живот!

(…)

Енобарб:

О, богиньо на скръбта,

от свойта бледа гъба изцеди

над мен отровните си нощни влаги,

та тоз възненавиден мой живот

от мен да се откърти! Удари

сърцето ми о кремъчната твърдост

на моята вина, та изсушено

от мъката, да стане то на прах

веднъж завинаги! О, господарю,

във свойто благородство по-безмерен,

отколкото съм аз във свойта подлост,

ти само ми прости, а пък светът

да ме запише в списъка на свойте

изменници и бегълци… Антоний!…

 

Умира.

Смъртта на Ерос (IV действие, 14 сцена)

 

Ерос:
Господарю,
преди да съм замахнал, нека първо
си кажем "Сбогом!"
 
Антоний:
Ти го каза вече.
Аз връщам ти го: "Сбогом!"
 
Ерос:
Сбогом, мой
велики, несравними господарю!
Веднага ли?
 
Антоний:
Веднага, верни Ерос!
 
Ерос:
Добре тогава! Тъй не ще скърбя
по мъртвия Антоний!
 
Пробожда се.
 
Антоний:
Храбри Ерос,
ти, три пъти по-доблестен от мен,
ми даваш пример. Двама с мойта скъпа
вий надсияхте ме по благородство
пред летописците. Но аз в смъртта си
ще бъда като млад жених, забързан
към брачното легло! Мой меч, изскачай!
О, Ерос, твоят господар е в туй
твой ученик: това от теб го зная!…
Хвърля се върху меча си.
Нима съм жив?… Не мога да умра?…
Хей, стражи! Довършете ме!

Смъртта на Антоний и Клеопатра (IV действие, 15 сцена)

Клеопатра:

О, най-дивни,

най-драгоценни на света, нима

наистина умираш? И не мислиш

за мен, оставаща на този свят,

без теб по-лош от кочина? О, вижте,

короната на таз земя се стапя!

Антоний умира.

О, господарю мой! Увехна лаврът

на воинската слава! Рухна стълбът

на храбростта! Мъжете се снизиха

по смелост до момите и децата!

Изчезна единичното и равен,

невзрачен свят ще се простира вечер

под хладната луна!

Припада.

Смъртта на Клеопатра, Ира и Хармиана ( V действие, 2 сцена)
​​
Клеопатра:
Подай ми мантията! Увенчай ме
с короната ми! Вечността зове ме,
усещам я. Лозата на Египет
не ще накваси вече тези устни
с пенливия си сок. По-бързо, Ира!
Дочувам как Антоний ме зове!
Той става — виждам го — да ме похвали
за храброто ми дело. Аз го чувам
как смее се над Цезар и над всички
успехи възгордяващи, които
небето праща ни, за да ни смачка
с гнева си след това… Съпруже, ида!…
И нека храбростта даде ми право
на тази титла! Въздух съм и огън —
останалите си съставки връщам
на този низък свят!… Готови? Хайде
вземете, двете, сетния топлик
на устните ми! Сбогом, мила Ира!
За дълго сбогом, сладка Хармиано!
Целува ги. Ира пада мъртва.
Как? Падаш? Нима устните ми имат
отрова на змия? Щом тъй спокойно
напускаш свойта плът, смъртта е нещо
като ощипването на любовник —
болезнено, но сладко. Нито дума?
Щом тъй си тръгваш, значи този свят
не заслужава даже едно "сбогом"!
 
Хармиана:
Гъст облак, в дъжд излей се, та да кажа:
и боговете плачат!
 
Клеопатра:
Ти посрами
със примера си свойта господарка!…
Ако Антоний срещне нея първа,
ще грабне тя целувката, която
жадувам като рай!… Ела, ела,
глупаче смъртоносно!
Поставя една змия върху гръдта си.
Прегризи
заплетения възел на живота
със острото си зъбче! Какво чакаш?
Ядосай се и впий го! Ах, защо
реч нямаш, та да чуя как ще кажеш,
че царственият Цезар е едно
магаре във политиката!
 
Хармиана:
О, зорнице лъчезарна!
 
Клеопатра:
Тихо, тихо!
Нима не виждаш върху мойта гръд
това кърмаче ласкаво, което
приспива дойката си!
 
Хармиана:
Спри, сърце!
 
Клеопатра:
О, сладостен балсам! О, лек зефир!
О, ведрост неизпитвана! Антоний!…
Добре, ела и ти!
Поставя втора змия върху ръката си.
Защо се бавя…
 
Умира. Илизат, запъхтени, неколцина Стражи.
 
Първи страж:
Къде е господарката ви?
 
Хармиана:
Тихо, не я будете!
 
Първи страж:
Цезар ни изпрати…
 
Хармиана:
… със малко закъснение.
Поставя си една змия.
По-бързо!
Едва те чувствам! Действай!
 
Първи страж:
Хей! Насам!
Тук има нещо! Цезар е подведен!
 
Втори страж:
Извикай Долабела! Цезар прати и него тук!
 
Първи страж:
Какво е туй, девойко?
Добро ли е, достойно ли е, а?
 
Хармиана:
Съвсем добро, единствено достойно
за истинска царица и потомка
на дълъг ред владетели… Войнико…
 
Умира.

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle