Смъртта в "Крал Лир"

Смъртта на Глостър (III действие, 7 сцена)

 

Корнуелският княз:
Бързайте към уважаемия си съпруг и му покажете това писмо! Войската на френския крал е слязла на нашия бряг… А вие открийте и ми доведете тук предателя Глостър!
 
Излизат неколцина Слуги.
 
Регана:
Обесете го веднага!
 
Гонерила:
Извадете му очите!


(…)


                 Корнуелският княз:               
Живота му не можем да отнемем
без форма на законност, но властта ни
отстъпка ще направи на гнева,
пред който всички хора са безсилни,
макар да го корят.


Влиза Глостър, воден от Слуги.


Ха, ей го тук!
Предател подъл!
 
Регана:
Ах, лисицо стара!
 
Корнуелският княз:
Вържете му повехналите китки!
 
Глостър:
Недейте, княже! Вие сте ми гости!
Приятели, не ми правете зло!
 
Корнуелският княз:
Да се завърже!
 
Глостър бива завързан.
 
Регана:
Стягайте! Изменник!

 

Глостър:
Не съм такъв, жестока господарко!
 
Корнуелският княз:
За стола! Тъй! Сега ще видиш ти!…
 
Регана скубе брадата му.
 
Глостър:
Брадата ми! Кълна се в боговете,
това е недостойно!
 
Регана:
Толкоз бяла,
а на предател!
 
Глостър:
О, порочна жено,
тез косми, дето скубеш ги без жалост,
ще оживеят и ще обвинят
оназ, която със крадливи пръсти
ограбва тъй лика гостоприемен
на своя домакин!
 
Корнуелският княз:
Какви писма
получил си от Франция наскоро?
 
Регана:
И без извъртания! Знаем всичко!
 
Корнуелският княз:
И как си съзаклятничил, кажи,
с изменниците, слезли на брега ни?
 
Регана:
И под чия закрила си изпратил
побъркания крал?
 
Глостър:
Получих само
едно писмо с несигурни догадки,
и то от непричастен, не от враг!
 
Корнуелският княз:
Хитруваш!
 
Регана:
Лъжеш!
 
Корнуелският княз:
Де изпрати краля?
 
Глостър:
Във Довър.
 
Регана:
Защо в Довър? А? Защо?
Не ти ли казахме, че ако дръзнеш…
 
Корнуелският княз:
Не, нека обясни: защо във Довър?
 
Глостър:
За кол съм вързан — трябва да търпя
зъба на псетата!
 
Регана:
Защо във Довър?
 
Глостър:
За да не гледам как ще впиваш нокти
в очите на баща си; да не виждам
сестра ти как с глигански зъб ще къса
миропомазаната му снага!
Да бе в морето бурята, която
той гологлав изтрая тая нощ,
то щеше, кипнало да угаси
огньовете небесни; а пък той
усилваше небесния порой
със сълзите си! Във такова време
и вълк да бе завил пред твоя праг,
ти рекла би: "Вратарю, отвори му!"
и биха приподписали тез думи
най-злобните в света! Но аз ще зърна
крилата мъст как бързо се разплаща
със зли чеда!
 
Корнуелският княз:
Ти няма да я зърнеш!
Крепете стола му! Ще го пришпоря
в зениците!
 
Глостър:
На помощ, вий, които
желаете до старост да сте живи!
О, богове! О, грозна безчовечност!
 
Регана:
Така едното ще се подиграва
на другото! И него!
 
Корнуелският княз:
Мъст ще зърва!
 
Първа слуга:
Възпрете си ръката, господарю!
Слуга съм ви от малък, но до днес
услуга по-добра не съм ви правил
от тоз съвет!
 
Регана:
Ах, пес!
 
Първи слуга:
С брада да бяхте,
аз бих ви я раздрусал, както трябва!
Нима сте без сърце?
 
Корнуелският княз:
Ах, долен раб!
 
Двамата измъкват мечове и се бият.
 
Първи слуга:
Ела тогаз и плащай за гнева си!
 
Регана:
Дай меча си!… Селяк, ще се бунтуваш!
 
Грабва меч и пробожда слугата в гърба.
 
Първи слуга:
Убит съм! Урочасайте го, графе,
с единственото си око!… Умирам!
 
Умира.
 
Корнуелският княз:
Вън, бяла слуз! Не искам да ме виждаш!
Къде е светлината ти сега?

Смъртта на Корнуолския княз (IV действие, 2 сцена)


Пратеникът:
О, ваша милост, Корнуолският княз
загина от ръката на слуга,
когато готвеше се да извади
и второто око на графа Глостър!
 
Олбанският княз:
Око? На Глостър?
 
Пратеникът:
Да! Ала слугата,
макар от княза хранен, в миг обхванат
от угризения на съвестта,
измъкна меч, за да го спре; и князът
нахвърли се срещу му разгневен
и го уби, но сам получи рана,
която го отнесе подир него

Смъртта на Едмънд (V действие, 3 сцена)

 

Едгар:
Изваждай меч, та ако мойта реч
оклевети сърце на благородник,
с десница да докажеш, че си прав!
Тоз, който аз измъквам срещу тебе,
е знак на мойто рицарство и клетва.
Пред блясъка му аз твърдя, че ти —
макар издигнат млад, красив и умен,
сърцат и ловък — всъщност си изменник
и заговорник срещу този княз
измамник към небе, баща и брат,
предател от главата до петите,
изпъстрен със петна от черна мерзост
като пъпчива жаба! Отречи го
и моите десница, меч и дух
готови са пред всички да докажат,
че лъжеш!
 
Едмънд:
Аз би трябвало да искам
да чуя името ти, но понеже
си с храбър вид и образован говор,
презирам, не приемам и отритвам
възможността, която ми се дава
от рицарския устав, да отложа
двубоя с теб! Клеветнико, обратно
аз хвърлям ти ненавистните хули
и тъй като ги виждам да отскачат
от бронята на твойта безочливост,
с туй острие ще им проправя път
за там, отдето няма да успееш
да ги изтръгнеш никога… Тръбете!
 
Тръбачите дават сигнал за боя. Двамата се сражават. Едмънд пада.
 
Олбанският княз:
Не го убивай!
 
Гонерила:
Туй е клопка, Глостър!
По правилата ти не беше длъжен
да се сражаваш с непознат противник!

Смъртта на Регана и Гонерила (V действие, 3 сцена)

 

Едгар:

Какъв е този нож?

 

Благородникът:

Димящ и кървав!

От нейното сърце!… О! Тя е мъртва!

 

Олбанският княз:

Коя е мъртва? Казвай! Коя "тя"?

 

Благородникът:

Жена ви, сър! Сестра й пък издъхна,

отровена от нея! Тя призна!

Смъртта на Корделия (V действие, 3 сцена)

Едмънд:

От мен и от жена ви той получи

нареждане веднага да обеси

Корделия в затвора и да пусне

слуха, че го е сторила сама

от отчаяние!

 

Олбанският княз:

О, богове,

пазете я!… Махнете го оттук!

 

Едмънд бива изнесен.

Влизат Лир, носещ мъртвата Корделия; Едгар, Офицер и други.

 

Лир:

О, вийте! Вийте! Или сте от камък?

Да имах вашите очи, езици,

аз бих накарал тоз небесен купол

да се пропука! Тя е мъртва! Мъртва!

Смъртта на Лир (V действие, 3 сцена)

Лир:

А моето глупаче — о, горкото —

обесено!… А?… Никакъв живот?

Как може едно куче, един кон

едно мишле да диша, да живее,

а ти да нямаш дъх? Не е възможно!…

И няма да се върнеш при баща си?

О, няма, няма, няма, няма, няма!…

Поразкопчайте ми туй копче, моля!

Благодаря ви, сър… Не, вижте тука!

Не виждате ли? Устните й! Ето!

Тук! Устните й! Гледайте!

 

Умира.

 

Едгар:

Издъхва!…

Милорд! Милорд!

 

Кент:

Разкъсай се, сърце!

Какво се бавиш!

 

Едгар:

Погледнете, сър!

 

Кент:

Недейте мъчи клетия му дух!

По-хубаво е да угасне в мир!

Враг негов само може да го връща

на уреда за мъки, върху който

бе вързан от живота!

 

Едгар:

Той е мъртъв!

 

Кент:

По-чудно е, че бе тъй дълго жив.

Излишни бяха дните му накрая!

Смъртта на Освалд (IV действие, 6 сцена)

 

Освалд:

Наградата е моя! Провървя ми!

Предателю, безокият ти череп

е бил създаден, за да ме издигне!

Моли се бързо! Гол е вече мечът,

от който ще умреш!

 

Глостър:

Дано е силна

десницата, която го държи!

 

Едгар се намесва.

 

Освалд:

Селяк! Ще покровителстваш един

предател, обявен извън закона?

Марш, пес, че, току-виж, те заразил

със свойта участ! Пускай му ръката!

 

Едгар:

Туй няма да го бъде! Не го давам!

 

Освалд:

Пусни го, робе, че ти взех живота!

 

Едгар:

Върви си кротко по пътя, господине, и остави простите хорица на мира! Ако тъй се взимаше живот, нямаше да изтрайваме по две недели на тая земя… Не! Не приближавай стареца! Назад, казвам ти, че ще опитам кое е по-яко — твоята глава или моят кривак! Ясно ли е?

 

Освалд:

Ах, ти, бунище!

 

Бият се.

 

Едгар:

Ще ти изкъртя зъбките, сър! Не можеш ме уплаши с тия номера!

 

Освалд пада.

 

Освалд:

Уби ме, робе!… Взимай таз кесия!…

Ако желаеш да получиш още,

зарий трупа ми, а това писмо…

във пазвата ми… отнеси на Едмънд,

граф Глостър… във британската войска…

О, ненавременна нелепа смърт!

 

Умира.

 

Едгар:

Познах те. Ти обслужваше порока

на свойта господарка, както даже

самото зло не би могло да иска!

 

Глостър:

Нима умря?

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle