Смъртта в "Тит Андроник"

Смъртта на Аларб (I действие, 1 сцена)

Луций:

Палете огън! Да го отведем!

 

Върху жарта ще го сечем на части,

додето се превърне в дим и пепел!

 

Луций, Марций, Муций и Квинт излизат, извеждайки Аларб.

(…)

Луций:

Изпълнен беше обредът, о, татко.

Насякохме сина й на парчета

и жертвеният огън, с тях подхранен,

направи да ухаят небесата.

Смъртта на Муций (I действие, 1 сцена)


Муций:
Не, татко! Не те пускам!
 
Тит:
Дързък момък!
На пътя ми ще се изпречваш в Рим?
 
Пронизва го.
 
Муций:
На помощ, Луций!
 
Влиза отново Луций.
 
Луций:
Татко, ти извърши
несправедливост! Повече дори!
Във спор неправ да умъртвиш сина си!
 
Тит:
Не сте ми синове ни той, ни ти!
Мой син не би ме тъй опозорил!
Върни на императора сестра си!
 
Луций:
Ще му я върна мъртва, ако трябва,
но не като съпруга на съпруг,
когато обещана е на друг!

Смъртта на Басиан (I действие, 3 сцена)


Деметрий:
Какво е станало, императрице?
Защо така си пребледняла, майко?
 
Тамора:
Вий мислите, че нямам за какво?
Тез двама ме примамиха във този
неприветлив, ужасен, мрачен дол.
Дърветата са — виждате ги — в него,
макар и да сме лято, сухи, грозни,
обвити в мъх и гибелен имел;
тук лъч не стига и прелитат само
жестоки гарвани и мрачни сови.
Подмамили ме в туй страхотно място,
те казаха ми, че в среднощна доба
тук духове и съскащи змии,
подути жаби, грозни таралежи
се сбирали и тъй врещели страшно,
че който смъртен чуел ги, умирал
или оставал луд за цял живот!
Налели тези ужаси в слуха ми,
заплашиха ме те, че ще ме вържат
за ствола на туй тисово дърво
и тъй ще ме оставят да умра;
и ме нарекоха "прелюбодейка"
и "готска блудница" и още с други
обидни имена във този смисъл;
и ако вий не бяхте се явили,
те биха се разправили със мен.
Заради майка си им отмъстете
или от днес аз нямам синове!
 
Деметрий:
Това свидетелства, че имаш син!
 
Пронизва Басиан.
 
Хирон:
А туй — че имаш двама, не един!
 
Пронизва го и той.

Изнасилват Лавиния, отрязват ѝ езика (I действие, 3 сцена)

Тамора:
Но след като й вкусите меда,
осата умъртвете, да не жили!
 
Хирон:
Бъди спокойна за това, царице!…
Е, тръгвай, мила, да се насладим
на честността, която толкоз пазиш!


(…)


Лавиния:
Аз искам бърза смърт. И още нещо,
което ме е свян да изрека:
спаси ме от сластта на тези двама,
далече по-противни от смъртта,
тласни ме, моля те, в бездънна дупка,
където мъжки взор не ще ме види —
направиш ли това със мен, Тамора,
ще бъдеш ти убийца милостива!
 
Тамора:
Чадата ми да бъдат без награда?
Не, нека им плати плътта ти млада!


(…)


Тамора:
Вървете и недейте ѝ прощава!
Сърцето ми да не намери радост,
преди родът Андроников да свърши!
Ще ида да подиря где е маврът,
додето те над стървата се гаврят!

Смъртта на синовете на Тит (I действие, 4 сцена)


Арон:
О, Тит Андроник, римският владетел
при теб ме праща да ти съобщя,
че ако синовете са ти мили,
достатъчно ще е един от вас —
Марк, син ти Луций или ти самият —
да отсече и прати във двореца
едната си ръка; срещу което
той двата сина ще ти върне живи
и ще им счита заличен греха!
 
Тит:
О, милосърден цар! О, драг вестител!
Кога до днес чер гарван е донасял
вестта на утринната чучулига?
Със радост ще изпратя във двореца
ръката си. Ела, добри Ароне,
и помогни ми да я отсека!


(…)


Арон отсича ръката на Тит.

Арон:
Отивам и в отмяна за ръката
ще имаш синовете си след малко…


Настрани.


… или главите им! С какво злорадство
предчувствието вече ме изпълва!
Глупците светли нека са добри,
аз чер се искам вдън душа дори!


(…)


Влиза пратеник, носещ две глави и една ръка.
 
Пратеникът:
Добри Андроник, зле възнаграден си
за храбрата ръка, която прати
на царя ни. Това са тук главите
на благородните ти двама сина,
а туй е твоята ръка, която
той връща ти със присмех към скръбта ти
и с гавра над показаната твърдост.
И, вярвай, туй по-силно ме измъчва
от спомена за края на баща ми!

Смъртта на дойката (IV дейстиве, 2 сцена)


Дойката:
Грозна, гадна рожба!
На, виж го — отвратителен жабок
сред белите чада на този климат!
Императрицата ти го изпраща —
понеже с твой печат е — да го кръстиш
по мавърски със кривия си нож!
 
Арон:
Мълчи, мръсницо!… Цветето на татко,
какво, че си ми черно като сажди —
и тъй си ми красиво!
 
Деметрий:
Злодей, какво си сторил?
 
Арон:
Не ми се стори лошо.
 
Хирон:
Със майка ни ти спал си!
 
Арон:
Не съм и мигвал даже!
 
Деметрий:
И с туй си я разсипал, черен изверг!
Проклет да е злокобният ѝ избор!
Дано издъхне уродът ти, демон!
 
Хирон:
Той няма да живее!
 
Арон:
Той няма да загине!
 
Дойка:
Ще трябва, мавр! Майка му го иска.
 
Арон:
Добре тогаз. Но никой друг, сам аз
ще съм палач на свойта плът и кръв!
 
Деметрий:
Дай, дай го това попово лъжиче,
да го нанижа с меча си на шиш!
 
Арон:
Но първо моят тук ще те изкорми!…
Назад и ти, злодей!… Братоубийци!


(…)


Арон:
Виж, туй е друго. Ако сме в съюз,
аз ставам агънце. Но щом ме дразнят,
глиганът бесен, скалната лъвица,
морето бурно са далеч по-кротки
от гневния Арон!… И тъй, да чуем:
кои жени видели са детето?
 
Дойката:
Корнелия, която го пое,
царицата и аз — ний трите само.
 
Арон:
Родилка, баба, дойка — никой друг?
Кажи на майка му, че тайна има,
ако я знаят двама, не и трима!
Убива Дойката.
"К’ви, к’ви са тез неща? — свинята квикна,
когато я приготвяха за шиша".
 
Деметрий:
Умря! Защо я умъртви, Ароне?
 
Арон:
Предпазна мярка. Трябва ли да бъде
оставена, за да раздрънка всичко,
една устата сплетница? Не, драги!

Смъртта на селянина (IV дейстиве, 4 сцена)


Селякът:
И колко пари ще получа?
 
Тамора:
Върви, върви! Отиваш да те бесят!
 
Селякът:
Да ме бесят? Господи, какъв поврат за моя врат!
 
Излиза, изведен от стражи.

Смъртта на Деметрий и Хирон (V действие, 2 сцена)

Влиза отново Тит, с нож в ръка, следван от Лавиния, носеща тас.

 

Тит:

Ела, ела, Лавиния, не бой се!

Виж, вързани са твойте врагове…

Устата им по-плътно затъкнете,

за да мълчат и чуят по-добре

това, което имам да им кажа:

Деметрий и Хирон, убийци мерзки,

тоз извор чист замътихте вий с тиня,

таз пролет вий смразихте с леден дъх,

убихте й мъжа (и край това

загинаха двамина нейни братя,

а аз загубих своята ръка),

а на самата нея вий злодейски

освен ръцете и езика сладък

отнехте нещо, сто пъти по-ценно —

неопетнената ѝ чистота!

Какво ми бихте казали, да бях ви

оставил да говорите? Срамът

не би ви дал да просите за милост!

Треперещи мизерници, узнайте

каква ужасна смърт съм ви измислил:

със таз ръка, която ми остана,

главите ви ще срежа, а пък таса

за кучата ви кръв с ръце сакати

Лавиния ще подържи под вас!

Вий чухте тук, че майка ви ще дойде

на пир в тоз дом (тя смята ме за луд

и ме залъгва, че била Мъстта);

за този пир, негодници, узнайте,

аз костите ви на брашно ще смеля

и на тесто омесил ги с кръвта ви,

главите ви ще опека във него

и тази двойна баница с месо

ще поднеса на мръсната ви майка

и ще я гледам как — като земята —

поглъща туй, което е родила.

На пир такъв поканена е тя!

С храна такава ще я нагостя!

Измъчихте по-зле от Филомела

детето ми — по-тъпкано от Прокна

ще ви го върна! Давайте гърлата!

Лавиния, кръвта им приеми,

та после да я сипеш във брашното

от костите им и да опечем

главите им във тяхното тесто!

Помагай, хайде! Да се готвим всички

за пиршество тъй кърваво и грозно,

че и кентаврите да ни завидят!

Заколва двамата.

Така! Ще готвя сам. Тела и съд

веднага във дома да се внесат!

Смъртта на Лавиния (V действие, 3 сцена)

Тръбен звук. Влизат Тит, облечен като готвач; Лавиния, забулена; Малкият Луций и други.

 

Тит:

Добре дошъл, царю! И ти, царице!

Добре дошли вий, готи! И ти, Луций!

Добре дошли, останалите всички!

Гостоприемството ми е оскъдно,

но все ще ви насити. Яжте, моля!

 

Сатурнин:

Защо си в тези дрехи, Тит Андроник?

 

Тит:

За да съм сигурен, че ще е всичко

във ред за височайшите ми гости.

 

Сатурнин:

Признателни сме ти сърдечно, Тит.

Тит:

Да знаехте сърцето ми, царю!…

Но искам да попитам, господарю,

дали Виргиний е добре постъпил,

когато сам, без бавене, убил е

озлочестената си дъщеря?

 

Сатурнин:

Добре постъпил е.

 

Тит:

Защо, царю?

 

Сатурнин:

Защото тя живяла би в позор

и жива, би раздухвала скръбта му.

 

Тит:

Разумен, верен и безспорен повод,

отличен пример и прекрасен подтик

за мен, злочестия, да го последвам!

Умри, Лавиния, и с теб — срамът ти!

А със срама — и ти, о, моя скръб!

 

Убива Лавиния.

Смъртта на Тамора, Тит и Сатурнин (V действие, 3 сцена)

Тамора:

Защо уби я? По какъв закон?

 

Тит:

Убиха я Деметрий и Хирон!

Ръце, език и чест ѝ взеха те!

Заради тях останах без дете!

 

Сатурнин:

Извикайте и двамата пред нас!

 

Тит:

Те тука са — поднесох ви ги аз

в туй блюдо, от което вкусно яде

хиената, която плът им даде!

А ето и на теб за твоя дял!

 

Убива Тамора.

 

Сатурнин:

Умри и ти, старико полудял!

 

Убива Тит.

 

Луций:

Око на син таз гледка да изтрай?

За мяра — мяра! Хъркай, негодяй!

 

Убива Сатурнин. Общ смут.

Смъртта на Арон (V действие, 3 сцена)

Римлянин:
Андрониковци, своя дълг жалеен
изпълнихте. Сега произнесете
заслужена присъда над злодея,
извършил толкоз пагубни злини!
 
Луций:
В земята до гърди да се зарови
и да крещи за хляб и за вода,
дорде издъхне! Който съжали го
и помощ му окаже, да умре!
Такава е присъдата над него…
Вий гледайте добре да го затъпчат!
 
Арон:
Защо сте глухонеми, бяс и ярост?
Не съм дете, та с хленч да се разкайвам
за злите си дела! Хиляда пъти
по-зли от тях извършил бих, да можех!
Но виж, едно добро ако съм сторил,
от дън душа разкайвам се за него!

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle