Сламените подове

Даже в най-богатите домове в шекспирова Англия подовете са били покрити с тръстика. Ето пример от "Ромео и Жулиета":

 

Ромео отказва да иде на бал в дома на Капулети:

Ромео:

Не ми е днес до танци.

На мене дайте ми да нося факла.

Понеже мрачен съм, ще ви посветя.

 

Меркуцио:

А, не, Ромео, ще танцуваш с нас!

 

Ромео:

На вас е леко в тез обувки бални,

а мен ми тегнат мисли погребални

надолу към земята.

 

(…)

 

Бенволио:

Напред! Похлопайте на този вход

и влезем ли, веднага всеки в танца!

 

Ромео:

Аз искам факла. Радостните нека

рогозките с пети да гъделичкат

аз следвам мъдростта от старини:

"Тоз, който свети, гледа отстрани".

Играта е добра, но аз съм вънка!

(I действие, 4 сцена. Превод: Валери Петров)

В оригиналния текст се уточнява, че подът е покрит с "безчувствена тръстика" ("senseless rushes"):

let wantons light of heart

Tickle the senseless rushes with their heels.

Обичаят да покриват пода с тръстика съществува в Англия от епохата на Средновековието. В началото на XVI век Еразъм Ротердамски с явна погнуса описва тази традиция (гостувайки в дома на Томас Мор): подът е застлан с плътен слой слама, добре утъпкана с времето, която никога не се подменя.

 

За под във феодален замък, покрит със слама, се споменава в пиесата "Хенри IV" (първа част) – Глендауър разяснява на Мортимър думите на лейди Мортимър: "Приканя ви да полегнете върху обилно разстланата слама" ("She bids you on the wanton rushes lay you down").

Мортимър:
О, Господи, не ѝ разбирам нищо!
 
Глендауър:
Предлага да полегнете до нея
и в скута ѝ да сложите глава,
а тя със вашата любима песен
да увенчае бога на съня,
омайвайки кръвта ви в мека дрямка,
ни сън, ни яве, както е часът
ни нощ, ни ден, преди да се покаже
на изток Аполоновият впряг.

(III действие, 1 сцена. Превод: Валери Петров).

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle