Животът в седем действия

Представата за човешкия живот като поредица от седем действия за първи път откриваме в поезията на древногръцкия законодател Солон (ок.600г пр.н.е.). Век по-късно Хипократ също говори за седем етапа, докато Аристотел (ок. 350г пр.н.е.) посочва само три – младост, зрялост и старост. При Шекспир отново срещаме тази идея: човешкият живот може да се оприличи на пиеса в седем действия. В пиесата "Както ви харесва" благородникът Жак изрича пред княза-изгнаник:

Да, този свят е сцена,
където всички хора са актьори
и всеки има миг, във който трябва
да влезе и излезе; и играе
различни роли, тъй като животът
е в седем действия: кърмаче първо,
което плаче и повръща в скута
на дойката. След туй момченце сутрин
с лъщящи бузки, с чантата на гръб,
което неохотно, като охлюв
отива на училище. След малко
печален влюбен, който, сякаш пещ,
въздиша над сонета си горещ
за нечий нежен лик. След миг войник,
наперен, със мустак на леопард,
ругаещ върло, бърз на крамоли,
готов заради славата да скочи
в топовно гърло! А след малко само
общински съдия, коремче пуснал,
натъпкал се добре с петел-подарък,
но строг, с брада подкастрена прилично,
и хубаво заучил своя текст
от важни глупости. След туй палячо,
по чехли, със кесия на колана
и очила на края на носа,
танцуващ в гащите от младини,
сега широки за пищяла мършав,
и мъжкия си глас обратно върнал
към детското пискунче… И накрая
на тази чудновата пъстра драма
последна роля: странно същество
в повторно детство, с изличена памет,
без зъби, без очи, без слух, без всичко!

(II действие, 7 сцена. Превод: Валери Петров).

Колело, изобразяващо 10-те възрасти на човека. В центъра е божеството, от което, подобно спици на колело, водят началото си 10-те етапа. Детство, юношество, младост, зрялост (зрелият човек е изобразен като крал). Старостта е представена като прегърбен човек с бастун, подпомогнат от дете. Следва  посещение от доктор (възрастният е вече на легло), погребение и гроб. Четирите фигури в ъглите представят детството, младостта, старостта и немощта. Това изображение датира от 1310 г. 

Десет възрасти на човека. Гравюра върху дърво, ок. 1482 г.

Гравюра върху дърво, ок. 1540 г. Художник: Йорг Брю-младши.

Художник: Абрахам Бах, ок. 1651 г.

Гравюра от XVII век.

Възходът и падението на Наполеон, 1814 г. 

Седемте възрасти на човека, XIX век. Автор: Уилям Кол.

Карти за игра, представящи седемте възрасти на човека, описани от шекспировия Жак, 1881 г.

Из пиесата на Валери Петров "Когато розите танцуват", 1961 г:

СТАРИЯТ
Да, младостта не жали. Когато станеш стар,
"Пътувай! – казва. – Хайде. Ти вече си товар!"

МЛАДИЯТ.
Но аз…

СТАРИЯТ
Ти! Ти се смееш и също готвиш ножа.
Опитай се да влезеш във старческата кожа!
За майските магии ти пя със весел глас,
не щеш ли за ноември да ти попея аз,
за моя сив ноември, зад който, щом погледна,
декември само виждам с прозрачността му ледна.
Какво остава тук за бедния старик?
Чуй, младостта говори на чужд за мен език,
към нещо там стреми се и нещо там създава,
когато мойто време полека отминава,
на нещо там гневи се и нещо там кипи,
когато мойто време отима си да спи.
Но аз съм още тука! Но аз съм още тука!
Сърцето ми е слабо, но все пак още чука
и мен ми се живее, да, мен ми се живей!
Във своята система е сбъркал Галилей – 
постарому земята е център на всемира
и нейният пък център ей тука се намира.

(сочи сърцето си).

Когато тук замлъкне, за всеки спира миг
машината голяма на космоса велик,
тъй както бавно спира след шемета лудешки
разпереният полет на тези въртележки.

(панаирският шум се засилва. Музика. Звънчета. Циркаджийски викове. Пукот на стрелбища).

Под тях се приближават родители с дете.
То иска да се вози. И го покачват те, 
и дават сто съвета на рожбата си малка,
за да не се изхлузи от твърдата седалка.
И ето, иззвънява звънчето, бим-бим-бим,
и, пам-пам-пам, моторът изпуска облак дим
и колелото вече се бавно завъртява, 
и вятър свеж отвява родителската врява.
Пам-пам-пам-пам, момчето – то вече е момче – 
усеща как небето нагоре го влече,
нагоре и по-бърже, нагоре и по-бърже,
съседката то иска към себе си да върже,
но дяволският вихър играе си със тях
и тя му все убягва със своя къдрав смях.
Бим-бим – звъни звънчето. Пам-пам – гърми моторът,
и пъстър, шумен, весел, върти се цял просторът.
Мъжът лети нагоре – да, той е вече мъж, –
ала сега съседът го ритва изведнъж – 
височина той губи и част от бързината,
но не и смелостта си и никак не ината.
"Нагоре! – той си казва. – Започва се едвам!"
Но в този миг моторът изпуква, пам… пам… пам.

(Панаирският шум заглъхва).

И млъква. Става тихо. Кръгът върти се още,
но чувства се, че вече без тласкащата мощ е,
земята долу също все още се върти,
ала добива трезви, невесели черти.
И старецът съглежда как малките дечица
към колелото долу протягат пак ръчица. 
Бим-бим, звъни звънчето. То чува се едва.
Но знае той: за него камбана е това.
Той губи бързината ведно с височината
и цялата си смелост, и всичко от ината,
седалката се спира, усуква се и – стоп – 
мъртвецът се изтърсва от нея в своя гроб.

МЛАДИЯТ (замислен)
Да, ясно.
(Пауза. Отърсва се от тъжните мисли).
Но напразно духът ти тъй сломен е.
Ти пак забрави нещо.

СТАРИЯТ
Какво например?

МЛАДИЯТ
Мене!

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle