Марсел Пруст и три алегорични фигури на Джото

"Милосърдие" ("Carità")

"Завист" ("Invidia")

"Правосъдие" ("Giustizia")

Из "На път към Суан":

"Годината, през която ядохме толкова много аспержи, прислужницата, натоварена с беленето им, беше невзрачно болнаво създание, в доста напреднала бременност, когато пристигнахме за Великден, и всички се чудехме, че Франсоаз я кара да върши толкова тежка работа и всевъзможни покупки, при все че с мъка носеше пред себе си тайнствената кошница, все по-обемиста с всеки изминал ден, чиито пищни очертания личаха изпод широките дипли на престилката ѝ. Тези нейни престилки напомняха плащовете на някои символични фигури на Джото, чиито репродукции ми беше подарил господин Суан. Пак той ни бе навел на тая прилика и когато ни питаше как е със здравето прислужницата, казваше:

– Как е Милосърдието на Джото?

Между другото самото клето момиче, подпухнало от бременността дори в лицето, с увиснали четвъртити бузи, приличаше доста на яките мъжествени девици, по-скоро матрони, които олицетворяват Добродетелите в Арената. И аз едва сега си давам сметка, че тези Добродетели и Пороци от Падуа приличаха на нашата прислужница и по друго. Също както външният ѝ вид беше уголемен от символа, който носеше пред себе си, без самата тя да разбира като че ли значението му, без нищо в лицето ѝ да изрази красотата и смисъла на този символ, като най-обикновено тежко бреме, така и яката стрина, представена в Арената под името "Carita", чиято репродукция беше закачена в занималнята ми в Комбре, въплътява тази добродетел, без енергичното ѝ и простовато лице да изразява каквато и да е милосърдна мисъл. По едно щастливо хрумване на скулптура тя тъпче в краката си съкровищата на земята, също както би тъпкала грозде, за да изстиска сока му, или както би стъпила на куп чували, за да бъде по-високо. И тя поднася на бога пламтящото си сърце, нека кажем, по-скоро "подава" му го, както готвачка би подала тирбушон през отдушника на сутерена, ако някой ѝ го поиска от прозореца на партера.

 

Завистта би могла да изрази по-сполучливо чувството на завист. Но и в тази фреска символът заема толкова място и е представен така реално, змията, която съска в устата на Завистта, е толкова голяма, тя така добре изпълва раззинатата ѝ челюстта, за да я обхванат, подобно бузи на дете, което надува балон. Затова вниманието на Завистта, а също така и нашето внимание е съсредоточено изцяло в разтеглените устни и няма време да се отдава на завистливи мисли.

 

Въпреки голямото възхищение на Суан от тия фигури на Джото, дълго време не изпитвах никакво удоволствие, като наблюдавах в занималнята си, където бях закачил донесените ми от него репродукции, това Милосърдие, лишено от милосърдие, тази Завист, която ми напомняше по-скоро клише от медицинска книга, илюстриращо свиването на глътката или на мъжеца поради тумор на езика или поради инструмент, вкаран в устата от някой хирург. Правосъдието със синкавото си просташки правилно лице не се отличаваше от лицата на някои хубави, набожни и сухи еснафки в Комбре, които виждах в църквата, повечето предварително зачислени в запасното войнство на Несправедливостта. Едва по-късно ми стана ясно, че силно въздействащата особена, специфичната красота на тия фрески се дължи на голямото място, отредено на символа, и обстоятелството, че той бе изобразен не като символ, защото липсваше символична мисъл, а като реален, действително изтърпян или материално осезаем, придаваше по-буквално и по-точно значение на творбата, подчертаваше по-конкретно и по-ярко поуката от нея. Нима у горката ни прислужница вниманието не беше постоянно привлечено към корема ѝ от тежестта, която го теглеше надолу? Пак по същия начин мисълта на умиращите много често е насочена към наличната, мъчителна, тъмна, органична страна на смъртта, към опаката страна, която тя им показва, която ги кара да я почувстват пре много осезателно.

 

Сигурно Добродетелите и Пороците от Падуа са били много правдиви, за да ми изглеждат така живи, както бременната прислужница, тъй като самата тя ми изглеждаше не по-малко алегорична, отколкото те..."

Пруст, М. "По следите на изгубеното време". София: "Народна култура", 1984. Стр. 101-103. Превод: Лилия Сталева.

Разположението на алегоричните фигури на Добродетелите и Пороците можете да видите в описанието "Капела Скровени" (раздел "Лекции"/ "Изобразително изкуство").

Предлагам Ви и откъс от "Една любов на Суан", свързана със Сепфора на Ботичели. Преводът не е удачен. Ако имате възможност, прочетете текста в оригинал или в по-изящен и разбираем превод на друг език.

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle