Беренсън и Хемингуей

Актуализирано: 17 Дек 2020

В последното видео, качено в нашия YouTube канал, проследявам историята на писмата (общо 60-на за 8 години) между Беренсън и Хемингуей. Малко известна е тази кореспонденция, малко известна е тази дружба (а не би трябвало - Хемингуей споменава Беренсън в Нобеловата си реч).

Покрай тия писма прехвърлих някои от книгите на Хемингуей, които са ми под ръка. Помня как се лутах из улиците на Париж, за да търся описаното в "Снеговете на Килиманджаро":

"И сред тази мизерия, в този квартал, бе написал своите първи страници, всичко, което направи в живота си, започна тук. За него това беше най-хубавата част на Париж: клонестите дървета, белосаните стари къщи с тъмен цокъл, дългият, зелен автобус на кръглия площад, лилавата боя, с която боядисваха книжните цветя, покапала по паважа, улица Cardinal Lemoine, която изведнъж се спускаше към реката, а от другата страна улица Mouffetard, сама по себе си малък многолюден свят. Улицата нагоре към Пантеона и другата - единствената асфалтирана улица - по нея минаваше с велосипед и гумите вървяха гладко - къщите й бяха високи и тесни, там беше и евтиният многоетажен хотел, където е умрял Пол Верлен. Жилището им имаше само две стаи и за шестдесет франка месечно той беше наел още една стая на най-горния етаж на хотела, там пишеше и гледаше покривите, комините и всички възвишения на Париж. От апартамента им се виждаше дюкянчето на човека, който продаваше дърва и въглища. Той продаваше и долнокачествено вино".

Ей ме на пред този дом. Почти век след Хемингуей.

А колко много още ми се обикаля, колко маршрути съм си измислила!



7 преглеждания0 коментари
  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
© 2006 - 2021 Филизи 33 ЕООД. Всички права запазени