Идва зима…

Актуализирано: 17 Дек 2020

Преди години бях на семинар на Ханеке и той каза, че за да бъде разбран правилно неговият филм "Пианистката", е нужно познаване на вокалния цикъл на Шуберт "Зимен път" (според Ханеке това е заложено още в романа на Елинек, но във филма състоянието на героинята не е описано с думи, а разкрито чрез музиката).

Опитвах се да свиря някои от вокалните миниатюри от "Зимен сън" (без успех; аз си дрънкам само "Музикалния момент"), а сетне попаднах на концерт на блестящия Ян Бостридж, който изпълняваше някои песни от цикъла на Шуберт.

На концерта се запознах с един странен тип, който бе тук заради пианиста (Джулиус Дрей) – негов роднина, както сетне разбрах. През годините си писахме дълги писма, сетне той изчезна. Аз от време на време го питах "Как си?". И после пак: "Как си?". Нямаше отговор.

А вчера получих по пощата от него тази книга и странно писмо: "Всичко, което мога да ти разкажа за себе си, е разказано тук".

***

Как се разделяме с приятелите си, мисля си аз. И ми е трудно да чета тази книга, макар да е изумителна сама по себе си ("Фабер и Фабер" нищо посредствено не са издали Т.С. Елиът насам, разбира се).

Прекрасна книга, прекрасна история, прекрасна музика. Идва зима…



2 преглеждания0 коментари
  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle