Две картини на Рембанд

Когато за първи път отидох в Ермитажа (тъкмо бях приета да уча в Санкт-Петербургския университет) най-голяма навалица имаше винаги около "Даная" на Рембранд.


Някакъв малоумник влязъл в музея и попитал една от уредничките (баба, която седи на стол в някоя от залите, плете си нещо и гледа посетителите да не шумят): "Коя според Вас е най-ценната творба тук?". Бабата му посочила "Даная". Той се приближил към платното, извадил от пазвата си някаква течност, залял картината и сетне два пъти я пробол с нож.


Бабата се развикала, дошла охрана: пред очите им Даная се разтапяла (течността се оказала сярна киселина). Извикали директора, директорът (Пиотровски, винаги е някой Пиотровски) извикал един чуден химик. Химикът казал: картината да се залива с вода и да се държи изправена.


Това се случило през лятото на 1985-та. 12 години специалисти и учени работели над възстановяването на тая красавица, сетне около две години я показвали пред избрана публика и точно когато аз попаднах в Петербург "Даная" бе върната на своето място.

Около година изобщо не успях да се приближа на повече от метър. А сетне (когато масовата истерия попремина) зяпах с часове. Бях очарована, мислих, че нищо по-искрящо и изящно не съм виждала: не само в Ермитажа, но и изобщо.


*** Две години по-късно се озовах в Пушкинския музей в Москва и видях друга картина на Рембранд - "Артаксеркс, Аман и Естир".


"Даная" за мен се оказа само подготовка: истиско вълшебство открих в "Артаксеркс...". Това е най-магичната картина в Москва, в Русия за мен. А може би и изобщо.


Не бях сигурна дали мога да направя лекция за творба, която е така важна за мен. Постарах се да махна всички свои емоции, да наблегна на очевидните достойнства.

Може би съм дори прекалено "суха" тук, ала прочитът на Ицко, вярвам, изглажда нещата...



0 преглеждания
  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle