"Повелителят на мухите"

От романите на Уилям Голдинг най-обичам "Извънреден пратеник". Там има такъв епизод: в Древен Рим се появява учен, който предлага на императора разни изобретения. Сред тях – печатна машина. Императорът го отпраща, защото неговият племенник Мамилий е графоман. "Ти луд ли си? Петдесет хиляди екземпляра от стиховете на Мамилий?!"

Голдинг е хем мрачен (безнадеждно мрачен), хем смешен (но не е никак весело). Последните редове на "Повелителят на мухите" пародират финала на античните трагедии: богът от машината в края на действието тук е английски офицер, обикновен глупак и националист, който каканиже идиотщини пред ревящите сополанковци. Макар да се чете като юношески роман, "Повелителят" е сложна книга. За мен тук най-интересна е играта с жанрове. Голдинг ни оплита в три жанра – роман-утопия (поредната робинзониада), възпитателен роман и приключенски роман. И трите – през механизмите на античната трагедия (през "Вакханки" на Еврипид). Ей такъв анализ на "Повелителят на мухите" утре предстои.

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle