По случай юбилея на ЖЛГ

В "Одеон" показваха "Презрението". Аз го гледах отново, и отново, и отново… осмислях какво е компромис, възможен ли е в изкуството, възможен ли е за мен… И така се нагледах и намислих, че след поредната прожекция взех решение да не слушам съветите на Георги Дюлгеров и да си монтирам филма така, както си знам.

Бях първи курс и предишният ми късометражен филм бе включен в селекцията на "Джеймисън" (към София филм фест). В журито бе самият Джери Шацбърг и аз бях убедена, че съм велика. Поканиха ме (заради селекцията) в някаква кабеларка да говоря за своя шедьовър и аз три минути преди ефир (предаването бе на живо) се обадих на Георги Дюлгеров и му казах да включи телевизора. Сетне попитах коя камера ме вижда в близък план и помолих водещата да ми зададе въпрос за компромисите в изкуството. Тя не ми зададе, обаче аз сама се попитах и (гледайки нагло в камерата) казвах на професора: "Никой няма право да ми се меси! Аз знам как се снима "Одисея" (тук си се представях като героя на Фриц Ланг от филма на Годар).

Сигурно още простотии съм казала, не помня. На следващия ден в НАТФИЗ Дюлгеров ми предаде писмо от няколко страници. Завършваше с думите: "… и да знаеш, че копието на "Презрението" на Годар, което дават в "Одеон", е черно-бяло. Филмът всъщност е цветен и тези цветове са много важни за разбирането на филма. Ако се случи да го гледаш в оригинал, обърни внимание на смените на филтрите в началото".

Още преди да дочета писмото разбрах, че съм сбъркала. Разбрах още, че Дюлгеров е голям учител и че имам огромен късмет да е моят учител.

И че "Презрението" трябва да се гледа на голям екран, цветно копие, със субтитри (никога дублаж) и в празна зала.



1 преглед0 коментари
  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle