След работата по филмите "Ваканция без ваканция" и "Магьосникът от Оз" имахме желание да развием и усложним поставените от нас задачи. От една страна - да наложим по-високи изисквания към нашата работа, от друга - към заниманията на децата.

Изискванията, които си наредихме при стартирането на курса, са четири:

1.  Не правим подбор на децата - участват всички, изявили желание. Независимо дали имат подчертани артистични наклонности, умеят да говорят гладко или не се смущават да застанат пред камера. Ако им е интересно и се чувстват спокойни, всички деца са прекрасни актьори. Просто на някои е нужно повече време, за да преодолеят присъствието на камерата и чуждите очи, които ги наблюдават. Ала заиграят ли се веднъж, те престават да се самоконтролират и успяват да "влязат" във всеки образ, всяка ситуация.

2.  За да не се почувстват неумели актьори в присъствието на Ицко Финци (особено ако на децата предварително е разказвано за него), всички участници на сцената/ пред камерата работят по един и същи начин. Ицко може да дава указания на децата или да подсказва как да изпълнят дадена сцена, ала децата също са в правото си да го съветват. Ицко и децата са равнозначни актьори (макар конкретно в този проект Ицко да играе ролята на режисьор, който поставя шекспировите пиеси на сцена). Както не всички деца участват във всяка сцена, така и Ицко не е непрестанно в кадър.

3.  С всички деца заниманията да са еднакви (по отношение на отделеното време). Обикновено фабулата на дадена пиеса или кино разказ се концентрира върху един централен персонаж, който води действието. Нашата цел е всяко едно от децата да участва и като водещ герой, и като второстепенен персонаж, и като маргинална фигура. 

4.  При монтажа на филма всяко едно от децата да получи еднакво с това на останалите участници екранно време. Независимо дали някой от героите има по-дълги реплики или по-кратка сцена, в окончателния вариант на филма всички деца трябва да присъстват на екрана с еднаква времева плътност.

Изискванията, които измислихме за децата, могат да бъдат сведени до три:

1.  Децата трябва да "влязат" в две условности - едната на театъра, втората - на киното. Снимачната площадка представлява театрална сцена, ала пространството е изцяло абстрактно - черна "кутия", ярко осветена от прожектори. Действието не се развива сред декори, реквизитът е оскъден, дрехите - условни. За историите, които пресъздават и образите, в които се преобразяват, децата разполагат единствено с въображението си.

2.  Освен игровата част и възможността за превъплъщение, децата трябва да се запознаят с дадена голяма личност. Избрахме това да е Уилям Шекспир, макар пиесите му да не са предназначени за детска аудитория. Разбира се, децата не запомнят отделните пиеси, в които участват (например едно дете може да бъде Порция от "Венецианския търговец", Пердита от "Зимна приказка" и вестител от "Антоний и Клеопатра"). Но чрез включването им в различните пиеси (комедии, трагедии, исторически драми) децата придобиват усещането за богатството и многообразието на шекспировите истории.

3.  За да научат и запомнят поне един шекспиров текст, на всяка една от групите бе дадена за разработка дадена пиеса. Преразказахме "Венецианският търговец", "Бурята" (за най-малките) и "Хамлет" (за най-големите). Докато едни деца се снимаха в отделните сцени, останалите (по групи) изучаваха съответните текстове. Беше им поставена задача да рисуват дадена сцена, като изобразят детайлно определен персонаж, сграда или местност. Например: децата трябва да си представят и пресъздадат образа на Калибан (уродливия роб от "Бурята") или приказния дом на богатата наследница Порция ("Венецианският търговец"). За да подходят към рисунките с подобаваща сериозност, на децата предварително беше съобщено, че картините им ще бъдат включени в книжки (под формата на илюстрации към шекспировите пиеси). За да вникнат и запомнят добре дадената история, тя бе многократно препрочитана. Сетне и разказът на децата беше заснет.

Резултатите:

Този филмово-театрален експеримент продължи по-дълго от предвиденото (няколко месеца), защото не беше готова залата ни за работа (въпросната "черна кутия"), костюмите се шиеха според различните деца, а и броят на самите деца беше по-голям, отколкото си представяхме първоначално. Тъй като си бяхме поставили за задача да не правим подбор и да приемем всички желаещи, групите се оформиха в три различни възрастови категории (макар сетне често да се сливаха и децата да "прескачаха" от пиеса в пиеса).

Създаден е игрален филм с дължина 120 минути - "Уилям Шекспир. Откъси от пиеси". Премиерата му бе на 4 юни 2016 г. в Дома на киното в столицата.

Сценарий и режисура - Лиза Боева.

Създадени са три документални филма, в които децата (в отделните групи) разказват научените пиеси - съответно "Венецианският търговец", "Бурята" и "Хамлет". 

Режисьор и монтажист на филмите е Анна Стефанова.

Издадени са три книги ("Венецианският търговец", "Бурята" и "Хамлет"). Шекспировите пиеси са преразказани за деца (авторски преразказ - Лиза Боева и Ицко Финци). Илюстрирани са с рисунките, създадени от децата в рамките на курса. Книгите бяха подарени на децата по време на премиерата на филма в Дома на киното.

Представяне на игралния филм:

Представяне на документалните филми:

"Хамлет"

"Бурята"

"Венецианският търговец"

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle