Мистерия. Моралитé. Интермедия. Драма

Из книгата на Антъни Бърджис "Шекспир".

Превод: Димитър Стефанов. 

София: "Народна култура", 1983.

 

Глава VI: "Драма"

Религиозната драма била въведена в Англия от норманите. В началото тя била тясно свързана с църковния ритуал. По-късно се откъснала от него и се преместила най-напред в църковния двор, а после и из градските улици. Впоследствие се увеличили светските елементи, при което миряни започнали да играят по-голяма роля в представянето на фрагменти от Евангелието и много скоро се забелязала неизбежната тенденция публиката да търси в тази ранна драма не само нравоучения, но и забава. През 1264г папа Урбан IV учредил празника Тяло господне. В действителност той започнал да се спазва едва през 1311г, когато един църковен съвет постановил честването му с цялата подобаваща церемониалност. В Англия това започнало да означава представянето на религиозни пиеси от занаятчийските гилдии. Тези пиеси често се наричали "мистерии" и думата "мистерия" трябва да се тълкува не толкова в смисъл на тайнствата на християнската вяра, колкото като тайните на самите занаяти. 


Гилдиите избирали епизоди от Библията и ги драматизирали. Изборът обикновено трябвало да подхожда на съответния занаят. Така например при честърските гилдии "Тайната вечеря" се играела от пекарите, "Страданията и разпъването на Христос" – от стреларите, медникарите и железарите, а "Слизането в Ада" от готвачите. Всяка гилдия имала собствена украсена каруца, наречена "pageant" (англ. – жива картина, шествие, процесия) – нещо като подвижна сцена, която била теглена из града и разполагана на различни места. Горната част на каруцата била нещо като кръгла сцена, така че публиката да може да я заобиколи и да наблюдава действието от всеки ъгъл. Пиесите се представяли в строга хронологическа последователност, като се започвало с "Падането на Луцифер" или "Сътворението на света" и се завършело със "Страшния съд". Общият брой на пиесите, представяни в Честър на Тялото господне, бил обикновено около 24, но в Уейкфийлд те били 33, в Ковънтри – 42, а в Йорк – 54. Само дългият летен ден на този празник позволявал на актьори и публика да изпълняват такава внушителна програма.


Всички актьори били любители, но им се заплащало от средствата на гилдията. Гилдията на ковачите от Ковънтри споменава някои от сумите, изразходвани за тази цел през 1490г:
"Първо за Господ – II шилинга
За Ирод – III шилинга и III пенса
За дявола и за Юда – XVII пенса".
Ролята на Ирод била важна и изисквала високопарни и гръмогласни декламации.


Драмите на гилдиите просъществували около три века и изчезнали единствено защото реформаторите били враждебно настроени спрямо тях.

(…)

Светските сюжети си пробиват път в английската драма чрез един нов вид религиозна или полурелигиозна драма, т.нар. моралитé. Моралитето не било свързано с гилдиите и сюжетът не бил взет от Библията. Нравоучението се предавало чрез алегория. Повечето моралитета са скучни, посредствени, поучителни и в тях напълно липсва действие и индивидуализация. Ум, Воля и Разум, Човечество, Замъкът на постоянството – тези и други подобни на тях идеи дефилират пред нас в картонените си превъплъщения: Мъдрост, Злодеяние, Удоволствие, Глупост, Злословие, Възмущение, Упоритост, Злоба, Отмъстителност, Раздор и т.н.

"Замъкът на постоянството" бил представян от група актьори, които пътували от град на град, издигали сцената си в палатки или бараки като днешните циркове и давали представления за пари. Най-после стигаме до професионалния театър в основния паричен смисъл на думата. 

(…)

В самия край на XV век моралитетата и интермедиите вече трудно се различават. Основната разлика, изглежда, е била не в темата или третирането ѝ, а по-скоро в мястото или повода за представянето им. Интермедията, както личи по името ѝ, била кратка пиеса, вмъкната в нещо друго – може би празненство, един вид инцидентно развлечение. Публиката вероятно е била малко по-образована от онази, която се е тълпяла около пътуващите моралитета. С други думи, една и съща драматическа форма започнала да съществува в две успоредни разновидности – простонародна и аристократическа. Благородниците в изящните си домове гледали рафинирани моралитета, представяни от актьори, които били нещо като старши слуги и често носили ливреята на господаря си. Простолюдието в хановете или по зелените поляни гледало по-груби моралитета, изпълнявани от скитници без покровители.


Аристократическите моралитета, т.е. интермедиите, често се приписват на отделни автори.

(…)

Английската драма се нуждаела от още неща, за да може да се превърне в онази елизабетинска традиция, която Шекспир щял да поеме, да видоизмени и да увековечи. Най-напред ѝ трябвали театри. Общото в постройката на театри като "Лебед", "Роза", "Глобус" идва от елизабетинския хан. Дворът на хана се оказал най-удобното място за еднодневните гастроли на странстващите изпълнители на моралитета. Квадратният двор бил ограден с една горна галерия, към която се отваряли вратите на спалните. Под нея следователно имало място за случайните зрители, само правостоящи, разбира се, а на балкона над тях се настанявали по-изисканите – дами и джентълмени, отседнали в страноприемницата. Сцената представлявала импровизирана платформа в единия край на двора, а галерията над нея също можела да се използва в представлението. Представянето на пиеси увеличавало продажбата на вино и ейл* и с нарастващия брой на зрителите някои предприемачи започнали да купуват ханове и да ги превръщат в постоянни театри. Сега сцената станала трайна постройка – платформа или рампа, издадена напред към залата. Над нея покрив, закрепен на стълбове, пазел актьорите от дъжд. 

* Ейл е вид бира, направена от ечемичен или пшеничен малц.

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle