Андрея Мантеня. "Триумфът на Цезар"

"Триумфът на Цезар" е наименование на цикъл от девет картини, създадени в периода 1484-1492 за херцогския двор (Palazzo Ducale) в Мантуа. Поръчката е направена от Федерико I Гонзага или от неговия син Франческо II. Всяка една от картините е с размер 2.66м х 2.78м (обща площ – над 70кв.м.); художникът използва темпера (пигмент и яйчен жълтък). През 1629 г. Чарлз I, крал на Англия, придобива полиптиха на Мантеня. Днес картините са част от колекцията на двореца Хемптън Корт.

Живописта от епохата на Ренесанса трябва да се мисли като разновидност на философията. В творбите си Микеланджело и Леонардо изобразяват своите концепции за битието; нужно е техните произведения да се анализират като философски съчинения. По сходен начин трябва да се подходи към полиптиха на Мантеня "Триумфът на Цезар". 

 

Мантеня представя тържеството на цивилизацията чрез изобразяване на обществото: подобно общество до този момент в историята на западно-европейското изкуство не е обрисувано. Разбира се, Беноцо Гоцоли създава многолюдна процесия ("Поклонение на влъхвите"), но това са хора от една обществена прослойка (нобили, при това от един клан). Паоло Учело също изобразява десетки сражаващи се (триптихът "Битката при Сан Романо"), но все пак това са войници (т.е. определен пласт от обществото).

Бенецо Гоцоли. "Поклонение на влъхвите", 1459-1461. Дворецът на Медичите, Флоренция.

Триптихът на Учело "Битката при Сан Романо" днес е разделен на три части, които са собственост на три галерии, намиращи се в Лондон, Флоренция и Париж.

Паоло Учело. Ляв панел на триптиха "Битката при Сан Романо", ок. 1435-1456. "Уфици", Флоренция.

Паоло Учело. Среден панел на триптиха "Битката при Сан Романо", ок. 1455. "Лувър", Париж.

Паоло Учело. Десен панел на триптиха "Битката при Сан Романо", ок. 1438-1440. Национална галерия, Лондон.

В цикъла на Мантеня е изобразено обществото: то е разнородно (представени са различни класи, професии, нации).

 

Деветте картини изобразяват фрагменти от шествие: преминават роби, пленници, слуги, войници. Войниците, които издигат пана с изображения на различни градове, представят победите над въпросните градове. По този начин шествието дори географски обхваща обширни земи: представя не само определено място (мястото на шествието), но и цялата империя (всички завладени земи).

Всъщност подобно шествие исторически не е съществувало: нито след някоя от галските победи на Цезар, нито по времето на Мантеня. Художникът рисува нескончаем поток от хора и животни, който се движи от дясно – наляво. Внушителната процесия представя не конкретен исторически епизод, а олицетворява представата на Мантеня за мощна империя.

 

Деветте картини образуват гигантски фриз, който наподобява процесията, изобразена от Фидий на Партенона.

Отделни блокове от фриза на Фидий (южна страна); днес – в колекцията на Британския музей. Фризът, съставен от 114 блока, е бил с дължина 160 метра, височина 1 метър, максимална дълбочина – 5.6 метра; на него са били изобразени 378 човешки фигури и 245 животински; представени са две паралелни шествия.

Ескизите, които Мантеня създава за цикъла "Триумфът на Цезар", са изпълнени в монохромната техника "гризайл" (вид живопис, създавана чрез тонални напластявания на един цвят – сепия или сив). Ако се вгледаме в подготвителните картини на Мантеня, ще видим, че фигурите приличат не на живи хора, а на движещи се статуи.

Ескиз към "Триумфът на Цезар".

Ескизите на Мантеня към цикъла са изпълнени в тази техника поради технически съображения: гризайл допуска детайлно оформяне на обемите и драпировките. Но има и друго: монохромното изображение позволява на художника да снижи градуса на емоционалната окраска на представяното събитие; творецът се превръща в летописец, комуто е важна преди всичко историческата правда.

 

В окончателния си вариант полиптихът на Мантеня е цветен, ала персонажите съхраняват своя скулптурен вид. Сякаш художникът изобразява не живи хора, а оживели паметници на победата.

Изобразената от Мантеня процесия прилича на описанието, дадено от Плутарх, на триумфалното шествие на Луций Емилий Павел Македоник.

 

"Успоредни животописи" е серия от биографии на известни личности от древността; до нас са достигнали 23 двойки съпоставителни биографии. Разказът за римлянина Емилий Павел е представен в съпоставка с дейността на древногръцкия пълководец Тимолеонт. На български език са преведени 10 от животописите на Плутарх (издателство "Народна култура", 1981 г.), биографията на Емилий Павел не е включена в сборника.

 

Според текста на Плутарх триумфалните шествия в чест на победата на Емилий Павел се разпростират в три дена (28-30 ноември 167 г.). Първият ден през града преминава процесия от 250 колесници, върху които е поставено иззетото от враговете богатство – статуи, скулптури, бюстове, накити, вази. На втория ден са представени иззетите военни трофеи – оръжие, доспехи на убитите врагове, конски седла, знамена. Следва група от около 3000 човека, които носят сребърни монети в 750 съда (всеки от съдовете побира три таланта и изисква четирима носачи). След тях градски благородници представят придобитите сребърни посуди, чаши, вази, които са пищно декорирани и масивни. На третия ден улиците са изпълнени с тръбачи, които свирят не свещени или тържествени напеви, а бойни сигнали. Следват 120 жертвени бика, украсени с гирлянди и венци. Юноши носят 77 съда със златни монети.

Първи панел

В началото на победното шествие са изобразени музиканти: те са в празнични дрехи, с лаврови венци на главите, с неспирно звучащи тромпети. Следват ги войници, носещи победни знамена, емблеми и копия, както и изображения на завоюваните градове (представени са както завоюваните крепости и замъци, така и оръдията на победата – катапулти).

Втори панел

Войниците носят огромни статуи, взети като трофеи от победените градове, както и макети на сгради, символизиращи тези градове. Върху червеното знаме на конника със златни букви е изписан акронимът SPQR (лат. Senatvs Popvlvs Qve Romanvs) – "Сенатът и народът на Рим" (т.е. демократично управление под формата на република). Надписът върху черната дъска е свързан с победите на Цезар в Галия (IMP IVLIO CAESARIOB GALLIAM DEVICT. MILITARI POTENCIA TRIVMPHVS INVIDIA SPRETA SVPERATA). В дясната част на панела е изобразена глава на жертвен бик (тялото му е нарисувано в следващата картина).

Трети панел

Войници и обикновени граждани насят победни трофеи (предимно пирови вази; върху капака на една от тях има позлатена малка статуя на бог Посейдон/ Нептун). Върху копия, пръти и кръстове са нанизани шлемове и брони на победените.

Четвърти панел

Видни граждани и нобили носят разписани вази; нова група от тромпетисти огласят с тържествени сигнали мащабното шествие. Надписите, прикачени към инструментите, преповтарят текстовете от втория панел.

Пети панел

Следват накичени с гирлянди и наметала слонове, които носят върху главите си сложни конструкции, завършващи с горящи факли.

Шести панел

Доспехите, нанизани на пръти, тук са по-пищни, отколкото шлемовете и броните на победените, представени в третия панел. Процесията наближава римски град: на заден план се откроява акведукт, вижда се статуя. Неколцина зрители наблюдават отдалеч шествието.

Седми панел

Процесията преминава през самия град: непосредствено зад преминаващите се намира сграда. Изобразената тук група се състои от пленници – жени, деца, старци, смешници, дори умопомрачени. Една от жените носи на главата си позлатена диадема, а на шията  – наниз от мъниста, друга е със съсухрено старческо лице, наметната с червена дреха, трета е обикновена селянка – кърмачка (т.е. пленените са от всички социални и възрастови групи).

Осми панел

Тук са изобразени музиканти (един свири на арфа, друг на флейта, трети на дайре, четвърти – на тромпет). Над главите им се издигат бюстове на царе и царици; на едно от знамената е изобразена вълчица и бозаещите Ромул и Рем (над надписа SPQR).

Девети панел

На края на процесията е богато декорираната колесница на Юлий Цезар, теглена от бял кон. На главата на императора всеки момент ще бъде поставен лавров венец. Колесницата преминава покрай Триумфалната арка, окичена със статуи и трофеи.

Фигурите на Мантеня са изобразени в реална големина: сякаш зрителят, стоящ пред полиптиха, е включен в процесията, сякаш може да стане част от триумфа на императора. (Включването на зрителя в действието при Мантеня е обмислена композиционна стратегия, която ще развия в друг текст).

 

Мантеня изобразява парад на победата, демонстрация на силата. Общество, стекло се в един поток, се движи тържествено, шумно, единно. Ако сведем замисъла на полиптиха до "красотата на победата" или "блясъка на успеха", това е доста нищожен замисъл. Нека напомня: Мантеня работи над цикъла "Триумфът на Цезар" почти десет години.

 

Осмисляйки цялостно творчеството на Мантеня виждаме, че той не е художник на триумфа, на славата. Неговите сюжети са по-скоро гибелни: Свети Себастиян, Разпятието, мъртвият Христос, мъченици на църквата… Мантеня не се интересува от ентусиазирани тълпи, от демонстративни победи, от екзалтирани водачи, подобно Александър Родченко или Лени Рифенщал.

 

Мантеня е художник-хуманист. Въпреки сюжета, в полиптиха "Триумфът на Цезар" не се открояват радостни лица. Израженията на войниците и нобилите от процесията и лицата на статуите, които те носят, са идентични.

Лица на войници и нобили от процесията

Скулптори и бюстове от триумфалното шествие

Вгледайте се в лицата на преминаващите – те не разговарят помежду си, не издават всъщност никакви възгласи или звуци (освен музикантите), както би следвало при радостно победно шествие.

 

Победителите (войниците и нобелите) от процесията непрестанно се озъртат, сякаш очакват заповеди. Дори юношата, който трябва да постави венец на главата на императора, гледа някъде встрани, в очакване на указания какво и кога да извърши.

Цезар и юношата с венец

Художникът-хуманист не рисува сцени на насилие, сцени на радост от кървава победа. Вижте картината на Козимо Тура (живописец от ферарската школа, силно повлиян от Мантеня) "Св. Георги побеждава дракона".

Козимо Тура. "Св. Георги побеждава змея", 1469 г. 

Катедрален събор (Museo del Duomo), Ферара.

Изобразен е онзи момент, в който светецът нанася победоносния, смъртоносен удар върху змея. Но в жеста на рицаря няма тържество, няма ликуване. Сакаш се сражава с безкрайна умора: по лицето му има дълбоки бръчки, лявата му ръка е със странно извити (сякаш от артрит) пръсти. Нито осанката на рицаря, нито изразът на лицето му подсказват гордост от победата: той осмисля подвига си като военен дълг, не като празник.

Ако лицата от полиптиха фигурираха в картина на Мантеня, посветена на поражението, те навярно биха изглеждали по същия начин, както на деветте картини от "Триумфът на Цезар".

Разгледайте картина "Предаването на Бреда" на друг художник-хуманист – Диего Веласкес.

Веласкес. "Предаването на Бреда", 1634. "Прадо", Мадрид.

Сцената представлява символичното предаване на ключовете на града от неговия губернатор и главнокомандващ испанските войски Амброзио Спинола (5 юни 1625 г). "Предаването на Бреда" е една от дванадесетте батални картини, създадени за увековечаване на победите на войските на Филип IV. И въпреки победата, погледнете фигурата на Спинола: той не гледа от високо губернатора, дори дружески е положил ръка на рамото му; не е изпъчил гордо тялото си, а е привел глава над своя враг. Сякаш казва: "Това е войната, какво да се прави…" И победените холандци, и победителите испанци (войниците от двете страни на Спинола и губернатора) си приличат: ако отделно разгледаме лицата на войниците, не можем да посочим кой е победител и кой – победен.

В края на романа на Хемингуей "Сбогом на оръжията" е поместен следния диалог между главния герой и Кет (XXXVII глава):  

– Имаш ли понятие от живопис?

–  Рубенс – каза Кетрин.

– Твърде много плът.

– Тициан – каза Кетрин.

– Тицианови коси – допълних аз. – А Мантеня?

– Не ми слагай примки – каза Кетрин. – Но и този го знам. Много суров.

– Много суров – повторих аз. – Навсякъде отпечатъци от гвоздеи.

(Превод: Живка Драгнева)

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle