Приключението, наречено

Уилям Шекспир: най-известният човек,

който никога не е съществувал

Макар помпозно да изписваме, че режисьорът е Лиза Боева, филмът е създаден от трима ни – Лиза, Ицко и Ани. В продължение на 4 месеца пътувахме по маршрути, свързани с Шекспировите пиеси, Роджър Манърс и стратфордианеца Шакспер. За да бъдем допускани (не като туристи) на нужни за разказа места, Ицко се наемаше на работа за кратко време. Хората свикваха с нас, с камерата, с нашите въпроси.

Следва разказ в няколко картинки (непоследователен, фрагментарен) за това славно пътешествие.

Из разказ на Лиза:

Една от най-чудноватите къщи, в които някога съм живяла, е тази в Швейцарските Алпи. Намира се в нищото. Дотук се стига само случайно, пътища насам не водят...

Нито веднъж не видях собственика, макар да усещах присъствието му из къщата. Оставяше храна за мен на необичайни места, да речем. Чистеше и слагаше нови цветя в стъкленици. Но нито веднъж, дори и случайно, не се пресякохме из мрачните коридори на огромния дом. Знаех, че е имал куче, което неотдавна умряло и за което силно скърбял. И че е богат наследник.

Общувахме с бележки: той пишеше на френски (аз френски не знам), аз - на английски (нямам представа какво разбираше той). Така се и сбогувахме: един ден написах, че на следващата сутрин заминавам. И вечерта той угаси лампите в цялата къща и в двора. Реших, че е траур по моето заминаване, но знам ли какво е било...

Не мислих, че е възможно отново някой ден да се върна тук, в нищото. Но когато ми потрябва чудноват дом за героя на Ицко във филма за Шекспир, сетих се за тая къща.

Писах на мунти - до пощата в близкото градче (където на времето аз получавах колети). И той ми отговори: Ок. Само това бе написал: Ок.

***
С Ицко и Ани живяхме и работихме тук 10 дена. Не го видяхме нито веднъж. Оставяше ни храна и топли дрехи в студените дни (понеже беше август, ние бяхме като типични летовници с потници и сламени шапки).

Написах вечерта преди заминаването, че си тръгваме. Предупредих Ицко и Ани и зачакахме да потънем в мрак. Но не: всичко си светеше, на мен ми се строи дори, че е запалил допълнителни лампи. Явно се радваше на нашето заминаване. Но знам ли всъщност какво е било...

Според нашата версия домът на Шекспировия магьосник Просперо е един от Еолийските острови.

 

Оказа се, че Ицко за втори път в живота си трябва да се изкатери до тлеещия кратер: през 1980 г. той се снима в ролята на лудия гений Чонтвари в едноименния филм на Золтан Хусарик. И сега, 36 години по-късно кадрите се повтарят…

Историята на Ицко за Чонтвари можете да прочетете в раздел Текстове на Ицко Финци или тук.

Ицко се нае на работа като помощник-рисувач в Палермо. Работеше при майстора Гуидо 11 дена. От самото начало Гуидо заяви, че пари няма да даде за труда. Но ще подари на Ицко разрисуван бутафорен щит.

 

Когато снимките приключиха и можехме да си тръгнем, щитът вече беше някому продаден. 

С Гуидо сме приятели до ден днешен. Той дойде на премиерата на филма. Обеща, че ще носи щит, разрисуван специално за тържеството. Допълнил комплекта с меч и ризница. Взели му всичко на летището. Или поне така каза…

Позволението да снимаме Стоунхендж отблизо и извън туристическото време, дойде ненадейно. Бяхме описали детайлно своя проект и една старателна чиновничка се впечатлила от изречението: "Героят копира записките на Иниго Джоунс – скици на мегалита, тайни кодове и неразбираеми обозначения. Всъщност – напълно разбираеми". 

        -  Как така разбираеми? – недоумяваше тя (оказа се фанатичен изследовател на        Стоунхендж). – Ще чакам с нетърпение вашия филм!

Предоставиха ни 15 минути за снимане. Пари не поискаха.

През 2-3 месеца жената ни се обаждаше. Интересуваше се докъде сме я докарали с монтажа. Разубедихме я да идва за премиерата: филмът се прожектираше без субтитри на английски език. И все още се обажда – пита кога ще бъде преведен…

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle