Пет години война. Курсът "Руска класическа литература" създадох преди фаталния февруари. Не променям нито ред, нито буква: всичко, оказва се, само изглежда по-ярко сега.

​

За мен е важно този курс да бъде осмислен именно сега, да говорим за тези теми именно сега. Защото руската литература като никоя друга голяма национална литература е плътно свързана със своята власт. При това: туй не са просто някакви невидими нишки, туй са дебели възли и тежки вериги.

​

Важното е да четем, да знаем, не да отмятаме с широк жест "руснаците-тъпаците-комунистите". Важно е.

​

Шири се, да речем, изобилно цитиране на Оруел и неговата главна книга. И това е правилно, разбира се. В "1984" се говори за двата главни стълба, на които се държи тоталитарната държава (съветска, руска съвременна и всяка друга): промиване на мозъци и страх.

​

Великото на тази книга е и в начина, по който Оруел разказва – мисълта му винаги е ясна, винаги без излишна декоративност (затова трудно се чете Камю, да речем: текстовете му са преизпълнени с метафори, художествени красоти). При Оруел – както повелява Витгенщайн – всичко е казано без витиеватости.

​

Но има и друго, а то, струва ми се, не трябва да се изплъзва от нашето внимание: в края на своя живот Джордж Оруел се заема със съставянето на списъци на онези, с които (по негова преценка) "човек не трябва да си има работа". Тези списъци той отправя до правителството, до главните редактори в страната, озаглавявайки ги така: "Онези, които не би трябвало да публикува британската преса". Кой фигурира в тези списъци ли? Чарли Чаплин, да речем, с обяснението, че е "прекалено булеварден и розов" (да, да, Оруел добавя и кратки пояснения към някои от фигурантите).

​

Не, Оруел не изисква тези от списъците да бъдат затворени по затворите, но ги сочи с пръст именно като "нежелателни", несъответстващи на британската… (тук дидактично или шовинистично можем да поставим каквото и на нас ни хрумне).

Важно е. Оруел и контекстът, не само хаотичните цитати от великата му книга. С широко отворени очи трябва да видим и руските класици, точно сега, струва ми се. И отново: не променям и дума от написаното и изговореното преди пет години, когато създавах курса (аз водя лекциите, илюстриращи текстове чете Ицко Финци).

​

Лиза Боева