Той пръв ме позна и ме спря, когато минавах пред него. Виждайки, че лицето му нищо не ми говори, порови из джобовете си и ми подаде визитна картичка, на която пишеше "Барон Игнаций д’Омерзан".

​

Прегърнах го сърдечно и без да се учудвам на явно отскорошната му благородническа титла, го запитах дали работата върви и дали тази година чужденците кълват.

— Нима ме смятате за екскурзовод? — възкликна той възмутено. – За обикновен екскурзовод?
— Смятах, че… — смънках аз. — Бяха ми казали…
— Дрън-дрън! Който ви го е казал, се е шегувал. Приличате ми на човек, който пита знаменит художник дали бояджийството му върви добре. Аз съм човек на изкуството, драги приятелю – нещо повече, аз сам изобретих своето изкуство и единствен го упражнявам.
— Ново изкуство! Виж ти, по дяволите!
— Не се подигравайте — рече той строго, — говоря съвсем сериозно.
Извиних се и със скромен израз той продължи:
— Изучил съм всички изкуства и ги владея до съвършенство, но всички творчески поприща се оказаха вече пренаселени. Отчаях се, че някога ще си създам име като художник и изгорих всичките си картини.

 

Отказах се от поетическите лаври и накъсах около сто и петдесет хиляди стиха. След като по този начин си утвърдих свобода в естетиката, измислих ново изкуство въз основа на Аристотелевия перипатетизъм. Назовах това изкуство "Амфиония" по името на митичния Амфион, който притежавал странна власт над камъните и различните градивни материали, използвани при строежа на селищата. А людете, които се занимават с амфиония, ще се наричат "амфиони". Вярвам, че ясно ви изложих историческите корени и митологическите предпоставки на амфионията. Нека сега ви опиша какво представлява самата тя. Сечивото на това изкуство и веществото му са даден град, от който трябва да се обходи определена част, така че да се пробудят в душата на амфиона или на любителя чувства, произтичащи от досега с прекрасното и възвишеното, досущ като при досега с музиката, поезията и прочие. За да се съхранят сътворените от амфиона композиции с оглед на по-нататъшните им изпълнения, той ги отбелязва върху карта на града посредством линия, обозначаваща съвсем точно пътя, който трябва да се следва. Тези композиции, тези поеми, тези амфионични симфонии се наричат "антиопеи" в памет на Амфионовата майка – Антиопа.

— Та аз всеки ден се занимавам с амфиония! — изрекох със смях. — Това си е обикновена разходка…
— Именно! — възкликна барон д’Омерзан. — Творили сте изкуство, без сам да го подозирате.

​

​

Гийом Аполнер, "Изгубената сянка". София: "Фама", 2000. Превод: Мария Коева