Албумчета с картини
на велики художници
Тиражът е изчерпан.
NB!
Сикстинската капела.
Стенните фрески
Сикстинската капела.
Стенните фрески
От 6 октомври 2019 г. ще бъдат достъпни за закупуване нови авторски курсове,
албуми и интелектуални игри за деца и възрастни:
следете информация в сайта по възрастови категории
От 6 октомври 2019 г. ще бъдат достъпни за закупуване нови авторски курсове,
албуми и интелектуални игри за деца и възрастни:
следете информация в сайта по възрастови категории
Оскар Уайлд
онлайн курс от 12 лекции
Оскар Уайлд
онлайн курс от 12 лекции


Тайните на Сикстинската капела
Микеланджело
онлайн курс от 12 лекции
Тайните на Сикстинската капела
Микеланджело
онлайн курс от 12 лекции
допълнителни материали към лекциите и онлайн курсовете


Стойността на албума "Сикстинската капела. Стенните фрески" е 68 лв.
Във формата за плащане трябва да попълните своя email.
Ние ще се свържем със Вас, за да уточним на какъв адрес и кога да Ви изпратим албума
(за страната - чрез куриераска фирма Speedy). Куриерската услуга се заплаща от Вас.
Всеки екземпляр се изготвя индивидуално, затова можете да поръчате допълнителен текст, който да бъде изписан в албума: посвещение, дата, др.
Срок за получаване на албума: в рамките на две седмици от датата на направената поръчка.
Заплащането може да бъде извършено чрез системите на myPOS, PayPal или по банков път. Свържете се с нас, ако решите да не използвате myPOS или PayPal.
NB!
Тиражът е изчерпан
Текст: доц. д-р Лиза Боева
Рекдакто: д-р Калина Захова
Текст: доц. д-р Лиза Боева
Рекдакто: д-р Калина Захова
Текст: доц. д-р Лиза Боева
Рекдакто: д-р Калина Захова
Филизи 33
Образователна платформа по изкуства
Регистрацията е нужна само, ако решите да закупите курс/лекция
Италия през вековете
юбилейна рубика, посветена на италианските творци, формирали културния облик на Европа
Съвместна продукция на "Филизи 33"
Автор и водещ: доц. д-р Лиза Боева
Илюстриращи текстове чете Ицко Финци

Епизод 13: 200 години от рождението на Карло Колоди

Лекцията е посветена на живота на Карло Лоренцини – човек, чиято биография дълго върви в съвсем различна посока, преди да се появи книгата, с която името му остава в историята.
Проследен е пътят му от малкото тосканско градче Колоди и ранните години край Villa Garzoni, през Флоренция, политическата журналистика, сатиричните издания, участието му във войните за независимост, театралната критика и литературните среди на XIX век. Вниманието е насочено не само към добре познатите факти, но и към по-малките истории и детайли около живота на Колоди – годините преди Пинокио, книгите, които пише, и средата, в която се движи.
Фрагмент от "Пинокио" чете Ицко Финци – една от най-забавните сцени в книгата, показваща особения усет на Колоди към комичното.

Епизод 12: 450 години от смъртта на Тициан
През 1576 година във Венеция върлува чума. Градът е подчинен на строг ред – без събирания, без церемонии, без изключения. Мъртвите се изнасят бързо и изчезват извън града.
Но за един човек този ред е нарушен.
В своята лекция доц. д-р Лиза Боева разглежда изключението, направено за Тициан Вечелио, и легендата за неговото погребение – разказ за момент, в който страхът отстъпва място на признание. Оттук започва и другият въпрос: кой е Тициан извън картините – художник, достигнал до императори и крале, но и фигура, около която съществуват съмнения, слухове и напрежение, свързани с пари, договори и власт.
В този контекст се появява и една необичайна интерпретация – връзката, предложена от Ервин Панофски, между утвърдения образ на Тициан и типа фигура, от която Шекспир изгражда Шейлок. Не като пряко съвпадение, а като културна близост в рамките на една и съща венецианска среда.
Лекцията проследява именно този образ на Тициан – едновременно признат художник и противоречива обществена фигура, разположена между изкуство, пари и власт.
.png)
Епизод 11: 450 години от създаването на пасторална драма "Аминта" на Тасо
В центъра на историята е младият пастир Аминта, който обича ловджийката Силвия – свободолюбива и независима героиня, стремяща се да остане извън властта на любовта. Пиесата проследява напрежението между желание и свобода, между играта на чувствата и страха от тях. Прологът е произнесен от самата Любов – Amore, която заявява, че никой не може да избяга от нейната власт. Оттук нататък действието се развива чрез разговори, слухове и недоразумения между пастирите, докато едно трагично недоразумение не кара Силвия да осъзнае собствените си чувства.
В лекцията звучат откъси от пиесата, четени от Ицко Финци. Доц. д-р Лиза Боева ги коментира и тълкува, проследявайки как зад привидно простия пасторален сюжет Тасо изгражда поетичен размисъл за любовта, свободата и човешката уязвимост.
"Аминта" се превръща в образец на европейската пасторална драма и дълго време служи като модел за придворния театър на Ренесанса. Зад привидно леката история стои ренесансовият идеал за хармония – убеждението, че след заблудата и страданието любовта може отново да възстанови реда между човека и света.
Епизод 10: 130 години от рождението на Джузепе Томази ди Лампедуза
Действието на "Гепардът" се развива в Сицилия по време на историческите промени около обединението на Италия. В центъра на повествованието е княз Фабрицио Салина – представител на старата аристокрация, който наблюдава как светът, към който принадлежи, постепенно отстъпва място на нов обществен ред. В лекцията специално внимание е отделено на знаменитата сцена на бала – един от най-запомнящите се епизоди в романа. В този дълъг и бавно разгърнат епизод Лампедуза събира героите в блясъка на празника, но зад музиката, светлината и разговорите постепенно се усеща меланхолията на един свят, който вече залязва.
В лекцията звучат откъси от романа, четени от Ицко Финци – сцената на бала, както и финалът на "Гепардът", в който символично се появява образът на препарираното куче. Доц. д-р Лиза Боева ги коментира и тълкува, проследявайки как чрез детайла, ритъма на разказа и тихата ирония на автора Лампедуза превръща личната история на едно семейство в размисъл за времето, паметта и изчезването на цели културни светове.


"Любовта към трите портокала" се ражда в контекста на театрален конфликт и носи в себе си напрежението между различни разбирания за театъра: игра или реалност, маска или характер, чудо или правдоподобие.
През 2026 г. се навършват 265 години от създаването на пиесата и 220 години от смъртта на нейния автор Карло Гоци.
Авторската лекция на доц. д-р Лиза Боева се насочва именно към този особен статут – към текста, който не предлага система, а създава поле от действия, гласове и ситуации. В нея се проследява как "Любовта към трите портокала" функционира едновременно като приказка, пародия и театрална програма, без да се фиксира в нито едно от тези определения. В изложението присъстват характерни сцени – интерпретирани от Ицко Финци – началното въвеждане на персонажите, в което всеки заявява себе си; смесването на маските от commedia dell’arte с фантастичен сюжет; внезапните обрати, които не се обясняват, а просто се случват.

Настоящата лекция е продължение на предходната, посветена на автора, и се спира върху няколко конкретни истории от неговата книга Пентамерон.
В лекцията звучат няколко разказа от книгата, прочетени от Ицко Финци (в превод от италиански на Лиза Боева) – "Ослепелият заради петела", "Ненило и Ненела", "Седемте гълъбчета" и "Слънце, Луна и Талия". Те са представени като ранни форми на сюжети, които по-късно ще се появят в европейската приказна традиция при Шарл Перо и братя Грим.
Така познатите днес приказни сюжети – за изоставените деца, за омагьосания сън или за превърнатите в птици – могат да бъдат разпознати в техните по-ранни, по-неустойчиви форми. При Базиле те все още не са изгладени и стабилизирани от по-късната традиция, а съществуват като живи истории, които се разказват и се променят.
През 2026 г. отбелязваме 460 години от рождението на Джанбатиста Базиле – авторът, при когото за първи път се оформя онова, което днес наричаме европейска приказка. В рубриката доц. д-р Лиза Боева се спира именно на неговия сборник с истории, изграден по модел, напомнящ "Декамерон" – пет дни, по десет разказа на ден, подредени в рамка, която организира самото разказване.
Това са истории, които по-късно ще разпознаем при Шарл Перо и братя Грим, но тук те съществуват в друг вид – по-неоформени, по-резки, без ясна поука и без стабилизирана "приказна" форма. Именно този преход – от устно разказване към литература – стои в центъра на лекцията.
Конкретният фокус е върху историята, която днес познаваме като Пепеляшка – в нейната версия при Базиле. Разказ, който едновременно е разпознаваем и чужд: познат по сюжет, но различен по тон, по детайл, по начин на развиване. Текстът звучи в прочита на Ицко Финци – без тълкуване, като живо говорене, в което разликите започват да се чуват.
Така лекцията проследява не как приказките се появяват, а как се променят – и как между Базиле и по-късните версии остава едно напрежение между познатото и крайно непривичното.


Пиетро Аретино – писател, около когото още приживе се натрупват истории, слухове и анекдоти, разказвани и препредавани из Венеция. Лекцията е посветена именно на този образ: Аретино като фигура, чието присъствие се разпознава не чрез учение или система, а чрез разкази за страх, влияние, смях и думи, които действат в реалния живот.
В лекцията присъстват няколко характерни истории за Аретино – за хора, които се страхуват, че ще бъдат споменати; за подаръци, които се приемат демонстративно, но не се използват; за отказани титли и пари, които не купуват мълчание. Тези разкази не са украса, а начин да се види как словото функционира като средство за натиск и несигурност, без да бъде формулирано като позиция или заплаха.
В този контекст звучат и диалози от "Философът", четени от Ицко Финци.
Финалът се връща към историята за смъртта му от смях – вярна или не, тя остава най-точният разказ за край на човек, който през целия си живот отказва сериозността, удобните обяснения и стабилния морален ред.

"Орландо Фуриозо" (Бесният Орландо) на Лудовико Ариосто – текст, който не изненадва с фабулна сложност, а с начина, по който самият разказ се разпада и отново се сглобява. Авторската лекция на доц. д-р Лиза Боева е посветена на вътрешната логика на поемата: как се прекъсват сюжетните линии, как лудостта се превръща в структурен принцип и защо "Орландо Фуриозо" отказва да предложи единен център, морал или окончателна развръзка.
В основата на разказа стои 23-та песен, прочетена от Ицко Финци – ключов момент в поемата, в който Орландо губи разсъдъка си. Именно тук любовта престава да бъде рицарски мотив и се превръща в разрушителна сила, която разкъсва героя отвътре. Лекцията проследява този епизод стъпка по стъпка: откриването на надписите, разпознаването на истината, бавния преход от съмнение към срив. Това не е внезапен изблик, а методично натрупване, в което разумът постепенно отстъпва място на празнотата.
Лекцията предлага внимателно вглеждане в момента, в който рицарският епос губи своята стабилност и разкрива свят без йерархия, без утешителен финал и без обещание за възстановен ред.

Комедията "Мандрагора" на Николо Макиавели – текст, който и днес изненадва не със сюжетни обрати, а с хладната си яснота. Лекцията е посветена на начина, по който тази комедия работи: как се подреждат действията, как се вземат решенията и защо финалът не предлага нито наказание, нито поука, а просто ново равновесие.
Разказът следва хода на пиесата сцена по сцена и се спира върху ключови моменти – появата на плана, ролята на посредниците, намесата на религиозния авторитет и мястото на Лукреция, която дълго време остава безгласна, а накрая приема резултата като факт. В центъра на вниманието е мандрагората не като чудодейно растение, а като удобно алиби – аргумент, който позволява на всички участници да действат без колебание и без да поемат лична отговорност.
През 2026 г. отбелязваме 690 години от началото на работата на Франческо Петрарка върху "Канцониере" – сонетния цикъл за Лаура, който превръща любовта не в история, а в метод на мислене. Лекцията на Лиза Боева е разказ за това как този цикъл се изгражда и как действа: като поредица от вариации, в които едно чувство се наблюдава, разлага и подрежда, вместо да се "разказва".
Сонетите в лекцията се четат от Ицко Финци, а коментарът проследява как Лаура остава едновременно реална и недостижима: не водач, а напрежение – повод да се роди езикът на самонаблюдението. В лекцията се прави и съпоставка с Данте Алигиери, като ясно се разграничават два различни типа любов и два различни поетически модела, които често погрешно се възприемат като едно и също.
В лекцията се прави съпоставка между начина, по който Данте Алигиери мисли любовта като път към спасение, и начина, по който Петрарка я преживява като вътрешен конфликт – две несъвпадащи разбирания, които често се възприемат като едно и също.


През 2025 г. се навършват 650 години от смъртта на Джовани Бокачо – писател, чието творчество обхваща "Декамерон", латински съчинения, работа върху Данте и раннохуманистични текстове. Лекцията на Лиза Боева проследява неговите години – от младия разказвач до зрелия учен, както и обстоятелствата около кончината му през 1375 г., поставена в контекста на този цялостен житейски и интелектуален път.
В рамките на лекцията Ицко Финци прочита новелата за Каландрино и "хелиотропа" – историята за наивника, който пълни джобовете си с камъни, убеден, че притежава вълшебство.
През 2025 г. се навършват 50 години от смъртта на Пиер Паоло Пазолини – писател, режисьор и мислител, чието творчество остава едновременно естетическо и политическо събитие. Лекцията на Лиза Боева проследява неговия път – от ранната поезия и романите за римските предградия до филмите, в които митът, религията и съвременността се сблъскват без компромис.
Разглеждат се и обстоятелствата около неговата насилствена смърт през 1975 г., поставени в контекста на културната и политическата атмосфера на Италия от 70-те години. Лекцията очертава не само фигурата на Пазолини, но и въпроса как един автор продължава да предизвиква общественото съзнание десетилетия след края си.

