Марина Цветаева. "Повест за Сонечка"

лекция на доц. д-р Лиза Боева

откъси от текста чете Ицко Финци

"Повест за Сонечка" е автотерапевтичен текст. Цветаева пише тези редове в своите най-страшни дни през 1937-ма, преди завръщането си в СССР. И утешението работи – работи и за Марина Цветаева, която по този начин отлага настъпващото отчаяние, настъпващото безумие,

работи и за нас. Днес. 

​

От началото на гражданската война Марина Цветаева живее в Москва на ул. "Борисоглебовска". Нейният съпруг Сергей Ефрон изчезва безследно, тя не може да отглежда двете си малки дъщери… Гладно, страшно, безизходно време. И колко странно: това е най-щастливото време за Марина Цветаева. Не, не в битов план. Бит няма...

Домът на Марина Цветаева и Сергей Ефрон

на ул. "Борисоглебовска" в центъра на Москва. 

​

Тук Цветаева живее в първите години след революцията (до 1922-ра).

Най-слънчевата и просторна стая тук е детската, разположена на втория етаж.

Голямата дъщеря на Марина и Сергей е родена през 1912 г., малката – Ирина – през 1917 г.

Когато Ирина е 3-годишна, Марина я дава в приют. През 1920 г. детето умира.

Кабинетът на Цветаева се намира до детската стая.

През 1918-1921 тя пише тук няколко романтични пиеси, поемите "Егорушка" и "На червен кон".

Кабинетът на Сергей Ефрон на третия етаж. През 1917-та той безследно изчезва и до юли 1921 г. няма никаква връзка с Цветаева (едва тогава тя получава от него писмо).

Едва през пролетта на 1922 г. те се срещат в Берлин.

Цветаева е харесвала стари мебели, от различни стилове и епохи.

Ала през зимните месеци след 1917 г. започва да изгаря тези мебели в печката, за да отоплява дома. 

* Фотографиите, представени тук, са направени от Л. Боева през октомври 2018 г.

назад