Обикновен сюрреализъм

Една нощ бойлерът в нашата вила на "Мечката" гръмна. Осъмнахме с дупка на покрива.

Покъщнината ни от целия втори етаж бе разпиляна: там в стаите (освен легла) имаше гардероб и библиотека. Баба ми хукна да събира книгите си из слънчогледовото поле до двора. Дрехите ни, обаче, не можехме да достигнем: те висяха по високите борове из цялата гора.

 

Ние живеехме на вилата по цяло лято, всяко лято. И дрехите ни бяха все онези, които не ставаха за града: омалели, отеснели, лекьосани, съдрани...

 

Та тия дрипи висяха сега не само в нашия двор, но и по градините на съседите. Баба ми носеше комбинезони и халати (днес май вече никой не се облича така) и нейното бельо също се развяваше наоколо.

 

Дойдоха всички съседи: дядовците, за да помагат, бабите, за да се вайкат, децата, защото бе весело (летата във вилната зона живееха само баби, дядовци и деца).

 

Имаше една Стоянка, съпруга на някакъв голям директор. Мустаката кукундрела. Тя се впусна с рев към баба ми: "Бонеее, край, край, свърши се, какъв позор, Бонеее, ей ги гащите ти на бора..." В тоя дух. Нареждаше и злорадо сочеше висящите наоколо парцали.

 

Баба ми аристократично сви рамене (тя е селянка от Троянско): "Какво цивриш. Това е обикновен сюрреализъм".

 

 

***

Била съм на 5 или 6 години. И за мен сюрреализмът се превърна в нещо възхитително: противоположното на Стоянка, обратното на битовизма.

 

Висящата по клоните гордост или непукизъм на баба ми. Така и не разбрах кое от двете.

Л. Боева

май 2017 г.

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle