Трамвайни истории

 

разказ на Ицко Финци от книгата "Четива"

Вече бях актьор в театър "София" (след шестте години в "Сатиричния"), вече бях се показвал по телевизията, бях играл във филми. Возех се всеки ден на трамвай номер 3 от Женския пазар до канала, пресичащ булевард "Вл. Заимов" (сега "Янко Сакъзов").

И няколко  пъти се беше случило трамвай изведнъж да спре по средата между две спирки и ватманът да ми прави знак с ръка от мястото си (все едно "Качвай се, заради теб спирам!"). Защото ме е видял как тичам към спирката. Качвах се и започваше разговор. Един път ватманът се оказа писател, научих подробности за написаното от него.

Разглезен от такива жестове, взех да си позволявам сам да пробвам дали не мога да спра трамвай. Вглеждах се във ватмана или ватманката, застанал близо до релсите, и правех запитваща физиономия. Да, понякога спираха и аз се качвах.

Веднъж пак закъснявах за работа. Аз често закъснявах, но този път беше прекалено. Бяхме длъжни да сме в театъра един час преди представление. А до началото оставаха 5-6 минути. Изчислих, че със скоростта, с която пътуваме, няма да стигна за вдигането на завесата (гримирането се отменяше, а обличането на костюма можеше да стане и по пътя от гримьорната до сцената). Возех се до ватманката (този трамвай беше от старите, те нямаха кабина с врата за водача). Пресрамих се и казах тихичко: "Другарко, (такова беше тогава официалното обръщение) аз съм актьор и закъснявам за представление. Няма ли възможност да карате малко по-бързо?". "Е сега да катастрофирам заради вас ли!?"- отвърна. Но засили, така ми се стори.

Веднъж (беше ранна зима) си разхождах кучето. На площад "Възраждане" съвсем не на спирката спря трамвай, отвори се най-предният прозорец и ватманката ме покани да се кача. "Аз съм с куче" – казах (тогава не позволяваха кучета в трамваите). "Нищо, – отговори тя – с кучето". И отвори автоматичната врата. И с кучето, а то беше 30-килограмов рунтав черен кралски пудел, се набутахме в нейната кабина. Там беше тясно, топло и тръгна разговор за какво ли не. Тя разпитва, аз разпитвам. Возихме се с Роко (името на кучето) до крайната спирка и после обратно. Спря пред нас. Видя къде живея.

Същата зима съвсем случайно на същото място същата ватманка пак спря трамвая си. Този път бях без кучето. Докато караше, ми разказа идеята си: тя е станала в трамвайното депо секретарка на комсомола (единственият младежки съюз в България тогава) и е решила на 1 януари (Нова година!) рано сутринта да изненада ватманите, тръгващи по маршрутите си: да ги изпратим с нея за първия им работен ден с хляб и сол и всеки да получи от мен лично календарче с мой подпис. 

На 1 януари в 4 часа сутринта бях при портала на депото. Тя държеше пита хляб, увита в кърпа с шевици и гаванка сол. До нас стоеше помощничката ѝ с тесте календарчета-тефтерчета в ръце. Трамваите един след друг излизаха от своите леговища, линиите им се съединяваха, спираха до нас, ватманите слизаха, отчупваха си от хляба, топваха в сол хапката, лапваха я и дъвчейки, чакаха аз да напиша нещо специално (запитвах ги кой как се казва) на първата страница на тефтерчето-календарче подарък от комсомола. Не усетих някой от тях да знае кой съм и да разбира защо точно аз се подписвам. Усмихваха се в леко недоумение ("Това па какво е сега?"). Помня беше студено, духаше силен вятър. Минаха доста трамваи.  

Седмица по-късно на вратата вкъщи се позвъни. Беше ватманката. Носеше красиво опакована кутия. "Нашият подарък за теб… но нямам време за повече обяснения… вътре е написано всичко… спряла съм долу…". И бегом се спусна по стълбите. Отидох на прозореца. Той гледа към малкия площад, на който се разделят двата широки булеварда "Ботев" и "Ст. Стамболов". И по двата тогава вървяха трамвайни линии. Видях един трамвай, спрял по средата на площада. Беше пълен. Тя се качи и потегли.  

Не мина много време и пак един трамвай спря посред булеварда, докато вървях по тротоара. Пак беше ватманка. Стори ми се, че е същата. "Не, – каза ми като се качих и тръгнахме – ние сме сестри. Често ни бъркат, но тя кара по линията на четворката, а аз – по линията на десетицата". 
            
        
15 април 2017 г.
София                                                                                                                           

 

  • Facebook - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • YouTube - Black Circle