Художествено-документалният пълнометражен филм на режисьора Лиза Боева разказва Шехерезадовска история – история, в която е включена друга история, която пък друга история съдържа в себе си още една история… Този принцип на матрьошката прави повествованието многолико.

​

Ето схемата, по която е организирано филмовото действие: театралният режисьор Селзник (в ролята – Ицко Финци) е обсебен от идеята, че Уилям Шекспир от Стратфорд-на-Ейвън не е истинският автор на пиесите, познати ни като Шекспирови. Селзник се отправя на пътешествие по местата на действие на Шекспировите пиеси – Италия, Дания, Швейцария и разбира се – Англия. Според Слезник авторът, скрит зад маската "Уилям Шекспир" е един английски благородник – Роджър Манърс, пети граф Рътланд. Защо графът е измислил такава необичайна интелектуална игра, как я е осъществил – това, подобно интригуваща криминална загадка – трябва да разплете Селзник.

​

Историята, вплетена в тази повествователна рамка, е тази на самия Уилям Шекспир – всемирно известният Бард, най-известният човек, който – както посочва заглавието – може би никога не е съществувал.

​

За да бъдат онагледени теми, персонажи, колизии, представени в различните шекспирови пиеси, във филма на Лиза Боева са включени театрални фрагменти: епизоди, заснети с деца (6-12-годишна възраст), които играят на сцената. Техен режисьор е самият Селзник (т.е. Ицко финци).

​

Преди всичко зрителят е заинтригуван от повдигнатата тема: от десетилетия се говори за това съществувал ли е Шекспир, ако да – то той ли е написал Шекспировите пиеси, ако ли не – той кой е авторът… Във филма "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал" Лиза Боева отговаря на тези въпроси, ала тук не е разкрита докрай загадката: защо е била нужна тази интелектуална игра? Паралелно с филма режисьорката представя свой академичен труд (книгата "Проектът "Уилям Шекспир") и там – с фактология и съответната аргументация – разкрива повече за тази интригуваща шарада. Навярно за да бъде представено детайлно не само какво се е случило (подмяната на авторството), но и защо, ще бъде нужно друго екранно време: пълнометражният филм да се разгърне в сериал, който да се фокусира върху личността на актьора Уилям Шекспир, върху личността и мотивите на граф Роджър Манърс, върху аристократичния кръг около него ("игрови кръг" – т.е. да бъдат представени и другите участници в мистерията "Уилям Шекспир" и т.н.). Щом има научна обосновка, навярно Лиза Боева един ден ще се заеме и с подобен мащабен проект.

​

Интересно е да отбележа необичайният начин, по който е заснет филма "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал" – имам предвид епизодите, свързани с пътуването на Селзник из местата на действие на Шекспировите пиеси. За да се осъществи реален досег с историческите топоси, Ицко Финци се наема наистина на работа. Да речем: назначен е от общината на Верона да развлича туристите (свирейки на цигулка). Това трае около месец и по този начин малкият екип на филма може безпроблемно да заснеме къщата на семейство Капулети (включително прословутия балкон към дома на улица "Капело 23"), гроба на Жулиета, църквата "Сан Пиетро" и т.н. Или: Ицко Финци е назначен за половин сезон като градинар в имението на Рътланд в Белвоар. И отново – благодарение на това екипът (камера и звук) без трудности може да снима: служителите, управата на имението постепенно свикват със снимачната техника, дори (както разказва Боева в редица интервюта) помагат както могат…

​

Дали тези помагащи сътрудници (от Верона, от Белвоар, от други снимачни места, свързани с Шекспировите пиеси) знаят, че участват в разобличаване на един от главните митове в световната история? И дали изобщо можем да говорим за "мита Уилям Шекспир" (или "проекта "Уилям Шекспир" – както пише Боева)? Това е спорен въпрос, разбира се.

​

Ето защо за онези, които не са убедени в историческата заблуда, в интелектуалната игра, заложена преди векове, остава друг пласт във филма на Лиза Боева – те могат да възприемат цялата разказана тук история (или както вече уточних – матрьошково позициониране на истории) като фикция. "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал" може да се мисли изцяло като художествен филм – и тук не е нужно търсене на историческа истина.