top of page

Неочакван поглед

рубрика за критически статии, анализи и рецензии

Изящно ли е изкуството за създаване на врагове?

 

Рецензия върху книгата на Лиза Боева

"Творческият път на Джеймс Уистлър"

 

Владимир Пеков, фотограф*

20.png

12/7/2022

Владимир Пеков е визуален артист и фотограф. Идеолог и основател на професионална фотографска школа "Космос", Пловдив. Сред неговите авторски излобжи се открояват: "Портрети от Япония" (Матера, Италия - 2019), "The Flower Portraits" (Kunststation Kleinsassen, Германия - 2015), "Портрети на цветя" (Концертна зала "България", София) и др. Отличен от Японската фотографска асоциация през 2019 г. за проекта "European eyes on Japan". Първа награда на фотографския конкурс "Charities through the lens", 2015 г.

https://vladimirpekov.com/

"Творческият път на Джеймс Уистлър". Това заглавие звучи тромаво и е клише, ала щом човек разгърне книгата на Лиза Боева ще разбере, че всяка дума тук е вярна – точно за творчеството и точно за пътя на Уистлър става дума.

Джеймс Уистлър е една от най-ярките и интересни личности, творили в Париж и Лондон в края на XIX век. Ето как го описва Лиза Боева: "Приятел и неприятел на Оскар Уайлд (при това – през повечето време - приятел), приятел и неприятел на множество европейски знаменитости (при това – през повечето време - неприятел)".

В сбита форма в книгата е разказано за семейната среда, историческия контекст и отделни епизоди от живота на художника. Главното, на което обръща внимание авторката, е творчеството на Уистлър – изключително трънлив път, с непредвидими обрати, с непрогледни бездни (срещу художника се опълчват някои от най-маститите критици на времето) и изумителни върхове (самият президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт създава проект на пощенска марка по картина на Уистлър).

Самият Уистлър освен че е художник и декоратор, е пишещ човек. Неговата автобиографична книга "Изящното изкуство на създаване на врагове" е остроумна, жлъчна, изобличаваща конкретни личности от епохата, скудоумните нрави на времето и вечната липсата на чувство за Прекрасното у масите.

Според философия на Уистлър домовете във Викторианска Англия трябва да бъдат радикално променени: вместо мрачната угнетяваща атмосфера, огромното количество предмети (за бита и за украса), помещенията трябва да бъдат просторни, огрени от слънчева, а не изкуствена светлина; стени трябва да бъдат задължително бели, а украсата – минималистична. Главен принцип за Уистлър е: "В една стая не може да се помещава повече от едно произведение на изкуството". Практичният подход за нас е ясен: ако купуваме произведение на изкуството, то трябва да съвпада с дадено пространство – да има свободно място на стената, да съвпада по форма и цвят с мебелите и завесите, да се вписва в общия ансамбъл от вещи и т.н. Уистлър е радикален: цялостното обзавеждане на всяко от помещенията в един дом трябва да бъде подчинено на конкретните произведения на изкуството, които там се намират.

 

Например: ако има картина, която бихме искали да поставим в трапезарията, то в това помещение по стените не трябва да има други картини, плакати, висящи декорации, пана. И най-важното: стените на дневната трябва да бъдат боядисани или в бяло, или (в краен случай) в цвят, който да подхожда на цветовете на картината. Тук главното е да се спази баланса топли-студени цветове: ако картината е създадена в топли цветове, то цветът на стената трябва да е в топлата гама. Ако в тази трапезария има други предмети на изкуството (вази, сервизи за хранене), те трябва да бъдат скрити (поместени в шкаф, зад витрина – така, че да не се "натрапва" присъствието им в помещението). Мебелите в дневната трябва да бъдат подбрани според тоналността на картината, дървото на мебелите трябва да съответства (като цвят, материал, декор) на рамката на картината.

Парадоксално, но след всички описани високи изисквания за декор на помещения, от подредбите на зали днес можем да видим само една стая, създадена от Уистлър – т. нар. "Стая с пауна" (The Peacock Room). Това е изумително помещение, декорирано от Уистлър през 1877 г. Тук се преплитат стиловете на естетизма и японизма – помещението представлява трапезария, създадено е по поръчка на архитект Томас Джекил (привърженик на японската култура, един от създателите на т.нар. Англо-Японски стил). За трапезарията на Джекил Джеймс Уистлър създава пищен декор – стените от пода до тавана са плътно аранжирани с дървени декоративни елементи, японски порцелан, фрески (прословутите златни пауни) и картини.

Иронично, но това е днес единственото помещение, което можем да видим, декорирано от Уистлър. Дневната на Джекил е преместена през океана и днес се намира в галерия Фриир във Вашингтон (The Freer Gallery of Art). В своята книга, посветена на Уистлър и неговото творчество, Лиза Боева отбелязва този парадокс и остроумно обобщава: "Историята, случила се със "Стаята с паун" е типична за оскиморонния стил на Уайлд и Уистлър – двама ироници, които биха оценили високо шегата на съдбата".

Друга важна глава от книгата на Лиза Боева е посветена на прословутата марка, създадена по дизайн на американския президент Рузвелт – марката е по картината на Уистлър, известна днес като "Майката на Уистлър" (художникът наименува творбата си "Аранжировка в сиво и черно № 1: портрет на майка ми"). Днес картината се намира в Парижкия музей "Орсе". Тук, както се случва и с останалите творби, Уистлър дава на картината си название, което е свързано с музикален термин. В творчеството му ще има множество "симфонии", "хармонии", "етюди", "ноктюрни": тези термини са нужни, за да подчертае тоналните качества и композицията на дадена картина, да снеме акзента от повествователния и описателен аспект на живописта. Викторианската критика и публика не възприемат подобен подход: портретът не може да бъде наречен "Аранжировка": ето защо Уистлър добавя тук уточнението "портрет на майка ми".

От същата серия "Аранжировки" след време ще бъде създаден още един портрет, превърнал се в знаменит – портрет на Томас Карлайл (названието на картината е: "Аранжировка в сиво и черно № 2: портрет на Томас Карлайл"). В своята книга Лиза Боева обръща особено внимание на тази серия, предоставя на читателя богат допълнителен материал (страници от дневници на Уистлър, писма от неговата майка от времето, когато траят сеансите, на които тя позира на сина си, записки на Карлайл от деня, в който вижда завършения портрет и т.н.).

Вярвам, че книгата на Лиза Боева "Творческият път на Джеймс Уистлър" ще бъде полезна и крайно интересна както за специалисти в областта на изобразителното изкуство, така и за най-широка аудитория.

18.png
bottom of page