Албумчета с картини
на велики художници
Тиражът е изчерпан.
NB!
Сикстинската капела.
Стенните фрески
Сикстинската капела.
Стенните фрески
От 6 октомври 2019 г. ще бъдат достъпни за закупуване нови авторски курсове,
албуми и интелектуални игри за деца и възрастни:
следете информация в сайта по възрастови категории
От 6 октомври 2019 г. ще бъдат достъпни за закупуване нови авторски курсове,
албуми и интелектуални игри за деца и възрастни:
следете информация в сайта по възрастови категории
Оскар Уайлд
онлайн курс от 12 лекции
Оскар Уайлд
онлайн курс от 12 лекции
Тайните на Сикстинската капела
Микеланджело
онлайн курс от 12 лекции
Тайните на Сикстинската капела
Микеланджело
онлайн курс от 12 лекции
допълнителни материали към лекциите и онлайн курсовете
Стойността на албума "Сикстинската капела. Стенните фрески" е 68 лв.
Във формата за плащане трябва да попълните своя email.
Ние ще се свържем със Вас, за да уточним на какъв адрес и кога да Ви изпратим албума
(за страната - чрез куриераска фирма Speedy). Куриерската услуга се заплаща от Вас.
Всеки екземпляр се изготвя индивидуално, затова можете да поръчате допълнителен текст, който да бъде изписан в албума: посвещение, дата, др.
Срок за получаване на албума: в рамките на две седмици от датата на направената поръчка.
Заплащането може да бъде извършено чрез системите на myPOS, PayPal или по банков път. Свържете се с нас, ако решите да не използвате myPOS или PayPal.
NB!
Тиражът е изчерпан
Текст: доц. д-р Лиза Боева
Рекдакто: д-р Калина Захова
Текст: доц. д-р Лиза Боева
Рекдакто: д-р Калина Захова
Текст: доц. д-р Лиза Боева
Рекдакто: д-р Калина Захова
Филизи 33
Образователна платформа по изкуства
Регистрацията е нужна само, ако решите да закупите курс/лекция
Неочакван поглед
рубрика на критически статии, анализи и рецензии
Игра, наречена "Шекспир"
Рецензия на филма "Уилям Шекспир:
най-известният човек, който никога не е съществувал"
от д-р Найден Йотов, Пловдивски университет*
22/8/2020
През 2023 г. Найден Йотов защитава дисертационния труд "Ритуали на всекидневието" в Пловнивския университет "Паисий Хилендарски", Философско-исторически факултет, катедра "Етнология" (научен ръководител - проф. д.н.к. Мария Шнитер). Преповадател с дългогодишен стаж; методист във Валдорфската академична система. Сценарист и режисьор на документални филми.
Художествено-документалният филм "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал" се базира (що се отнася до документалната част) на академичния труд на доц. д-р Лиза Боева "Проектът "Уилям Шекспир".
В тази монография Боева представя следната теза: Уилям Шекспир от Стратфорд-на-Ейвън не е истинският автор на Шекспировата драматургия. Такъв човек е съществувал, да, но той е бил единствено актьор и успешен предприемач. Творецът, създал пиесите "Хамлет" и "Лир" е друга личност, която предпочита да остане скрита. Боева твърди, че тази личност е Роджър Манърс, V граф Рътланд. В академичния труд "Проектът "Уилям Шекспир" са представени доказателства в подкрепа на изложената теза. Текстът е поделен на две части: в първата са посочени документи (използвани са копия предимно от Фолджъровата библиотека във Вашингтон – най-големият архив днес на Елизабетинска литература).
Тези документи са два вида:
Документи, достигнали до нас днес, свързани с личността на Уилям Шекспир от Стратфорд-на-Ейвън (1564-1616); Документи от периода 1592-1623, достигнали до нас днес, свързани с писателя Уилям Шекспир.
Във втора част (наименувана "Какво всъщност се е случило") в 12 глави е представена историята на "Проекта", измислен от Роджър Манърс, V граф Рътланд. Тук подробно е описано кой е този граф, връзката му с Уилям Шекспир от Стратфорд-на-Ейвън, връзката му с лондонския театрален свят, пребиваване на Роджър Манърс на места (Италия, Англия, Шотландия, Дания, Франция), свързани с Шекспировите пиеси, съдбата на неговия мащабен проект (мистификацията "Уилям Шекспир").
Що се отнася до художествено-документалния филм (сценарист и режисьор – Лиза Боева), то тук цялата доказателствена част (използвана в монографията) е снета: това, че не Уилям Шекспир от Стратфорд-на-Ейвън е автор на Шекспировото творчество, е поднесено като обикновена обсесия на един странен театрален режисьор – Селзник (в ролята – Ицко Финци).
Селзник, обсебен от своята идея, тръгва да пътешествие по местата на действие на някои от Шекспировите пиеси – Верона, Мантуа, Милано и т.н. Документалната част на филма не е в използване на архивни документи, подкрепящи неговата идея, а в начина на заснемане – актьорът Ицко Финци наистина се наема на определена работа, наистина извършва дадени дейности. Например Финци е назначен за 25 дена от общината на Верона да развлича туристите на ключови за града места: в определени часове той трябва да свири на цигулка за посетителите (например в Арена ди Верона, в дома на семейство Капулети на ул. "Капело" 23, пред църквата "Сан Пиетро" и т.н.).
Или: Финци е назначен за есенния сезон като общ работник в имението "Белвоар" (домът на фамилия Рътланд).
Според сценария на Лиза Боева Селзник има откритие (в академичния труд тази теза е обоснована, във филма – не, тук идеята е представена като интересно хрумване на героя): неназованият остров на магьосника Просперо от пиесата "Бурята" – това е един от еолийските острови – Вулкано. Селзник (Ицко Финци) пристига на острова и се заема с изследването му, което се оказва трудоемко: вулканичните пясъци са силно нагорещени, серните изпарения носят зловонната миризма (за която споменават персонажите в пиесата), хълмът към кратера на вулкана е каменист и твърде дълъг.
Ала, оказва се, за актьора Ицко Финци това е позната територия – тук преди полови век той е снимал друг филм, отново за луднал творец: "Чонтвари" на режисьора Золтан Хусарик. Тази история (актьорът, върнал се с нова роля в същия призрачен пейзаж) за мен бе добре позната и ми се струва тук интересна игра на Провидението. Според мен включването на този житейски реален елемент в тъканта на филмовото повествование би дало интересен постмодернистичен тон и съжалявам, че режисьорката не се е възползвала от дадените й фантастични обстоятелства.
Докато Селзник (Ицко Финци) обикаля местата, свързани с историята за Роджър Манърс, Уилям Шекспир от Стратфорд-на-Ейвън и знаменитите пиеси, действието във филма е пресичано от театрални фрагменти: на сцена деца (6-12-годишна възраст) играят сцени от Шекспирови пиеси. Децата не изговарят буквално театралния текст – те със свои думи предават дадена ситуация, диалог, монолог… Театралният реквизит е оскъден и символичен – палки са конете, които те яздят, палките са и мечове, и черпаци, и тръби, и пера за писане. Облеклото на децата-актьори също е символично: те са с черни клинове, наметнати с различни разноцветни роби – т.е. дрехите им хем не съответстват на елизабетинската епоха (или на времето, в което се развива дадената Шекспирова пиеса), хем не са съвременни (или изобщо – нормални) дрехи. Това са условни костюми; децата са поместени в условен декор и боравят с условен реквизит – всичко тук е именно театрално; и поради наивния начин на игра – всичко тук е театрално-провинциално.
Това, че режисьорът Селзник поставя Шекспирови представления именно с деца, прави неговият персонаж още по-странен. Във втората половина на филма се появява още едни водещ персонаж (все така странен) – един инспектор, който разследва Селзник. Получава се двойна игра: инспекторът (в ролята – Георги Михайлов) търси режисьора, който търси истинския Шекспир. Това е остроумен сценарен ход, който, обаче е усложнен: не става ясно дали цялата тази огърлица от търсачи не е реалност единствено в главата на разказвача (чуваме неговият глас зад кадър). Този глас (зад кадър) разказва историята на Селзник, представя мислите на Селзник, разкрива мотивите на инспектора. Нещо повече: този глас звучи дори от името на началника на полицията, от името на други появяващи се второстепенни герои.
Тук е използвана структура, позната ни от романа на Джон Барт "Химера": Шехерезада разказва история на Шахриар, но с гласа на Шахриар; в ума на Шехерезада се заражда мисълта, че Шахриар е измислил не само звучащата история, но и самата нея…
Този постмодернистки метод е използван още веднъж във филма на Боева: децата-актьори играят Шекспирови герои в странна монтажна връзка – момчето, играло Хамлет, в следващия фрагмент играе Яго, а сетне – граф Глостър… Сменят се костюмите (робите в различен цвят), ала декорът остава непроменен (черни завеси), реквизитът остава непроменен (споменатите пръчки, например).
Нека в края на своята рецензия се върна отново към изходния текст: академичния труд на доц. д-р Лиза Боева "Проектът "Уилям Шекспир". Корицата на тази книга ми напомня: нужно е да се отнасяме към великите митове (какъвто, несъмнено е митът "Уилям Шекспир") не само сериозно, не само от академична висота. Защото е възможно онова, в което днес сме убедени (например, че Уилям Шекспир от Стратфорд-на-Ейвън е единственият и несъмнен автор на пиесите "Хамлет" и "Лир"), да се окаже неистина само век или два по-късно.
На корицата е поставена снимка от една къща, затулена в гъста висока неокосена трева.
Само допреди 24 години се смяташе от цялата историческа общност, че това е родният дом на Мери Ардън (майката на Уилям Шекспир). През 1930 г. учените се обединяват около тезата, че без съмнение това е светиня – не къде да е, а именно тук се е родила майката на великия Бард. И, разбира се, мястото веднага се превръща във водеща туристическа атракция: тук денонощно бди охрана, снимат се документални филми и игрални въстановки, провеждат се семинари на най-високо университетско ниво… И така до 2000-та година, когато се установи, че домът не е бил дом точно на фамилия Арден, а на техен познат (дори не роднина). Разбира се, туристическият поток секва, дворът опустява, охраната се премества да бди над друга светиня… и се появяват тези чудни избуяли трънаци, поместени на корицата на книгата "Проектът "Уилям Шекспир".
Кадър от филма "Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал"