top of page

Неочакван поглед

рубрика за критически статии, анализи и рецензии

20240605_101048.png

Относно "Режисьорския анализ" на Лиза Боева

върху новелата на Франц Кафка "Метаморфозата"

от Димитър Стратев*

22/5/2024

* Димитър Стратев е сценарист и режисьор на игралните филми "Партньори" (2017), "Изгрев" (2019), "Прослушване" (2020). Режисьор по монтажа на: "Войник на съдбата" – документален филм за Йосиш Шамли, реж. Касиел Ноа Ашер (2022), "Сад. Игри по време на апокалипсис" – филм-спектакъл по текстове на Ю. Мишима, реж. Касиел Ноа Ашер (2023). Член на Съюза на Българските филмови дейци.

"Режисьорският анализ" на Лиза Боева на "Метаморфозата" на Франц Кафка е завладяващо, щателно и подробно изследване на тънкостите при адаптирането на литературна класика към филм. В центъра на статията е ключовият въпрос защо един режисьор би избрал да адаптира енигматичния и завладяващ разказ на Кафка. Боева изтъква, че отговорът се крие в личния интерес на режисьора - концепция, която според нея често се пренебрегва в академичните и творческите дискусии.

Боева започва, като подчертава значението на "Метаморфозата" на Кафка и уникалните предизвикателства, които тя поставя пред адаптацията. Тя убедително доказва, че разбирането и поддържането на истински интерес към текста е от решаващо значение за успешната адаптация. Този основополагащ интерес задвижва творческия процес и гарантира, че адаптацията ще остане автентична и убедителна. Тази перспектива оспорва традиционните академични подходи, които често дават предимство на структурния и тематичния анализ пред личната ангажираност.

Един от най-забележителните аспекти на статията на Боева е нейният методичен подход към езика на Кафка. Тя навлиза в сложността на редица думи и понятия, за да илюстрира дълбокия ужас и абсурдността на трансформацията на Грегор Замза. Като изследва езиковите и емоционалните нюанси на новелата, Боева подчертава важността на запазването на замислената от Кафка двусмисленост и емоционална тежест във всяка филмова адаптация. Този лингвистичен анализ дава дълбока представа за въздействието на текста, като подчертава необходимостта от запазване на тревожната му атмосфера.

Методологията на Боева демонстрира още по-изтънчено разбиране както на литературните, така и на кинематографичните дисциплини. Тя се застъпва за процес, който започва със задълбочен текстови анализ, преди да се разшири до по-широки концептуални интерпретации. Това гарантира, че адаптацията е дълбоко вкоренена в самия текст, а не се влияе от външни интерпретации или личната история на автора. Нейният акцент върху верността към присъщите елементи на повествованието, като същевременно изследва творческите кинематографични преводи, показва двойния ѝ опит в литературата и киното.

В допълнение към солидната методология, практическото приложение на теоретичните прозрения на Боева е особено проницателно. Тя изследва различни филмови адаптации на "Метаморфозата", като ефективно подчертава общите капани. Например, тя обсъжда тенденцията на някои адаптации да конкретизират абстрактния ужас на Кафка, което може неволно да намали въздействието на историята. Като се застъпва за техники, които предизвикват желаната емоционална реакция, без да разкриват напълно гротескните детайли, Боева привежда практическите си съвети в съответствие с по-ранната си теоретична рамка. Този подход помага да се запази мистериозният и тревожен характер на произведението на Кафка.

Дискусията на Боева се обогатява допълнително от нейните критични сравнения и способността ѝ да прави паралели с други литературни произведения, като например "Сърцето на мрака" на Джоузеф Конрад. Тя изтъква как неуловимото представяне на Курц в творбата на Конрад подчертава силата на двусмислието - принцип, който по подобен начин трябва да ръководи представянето на Грегор Замза във филмовите адаптации. По този начин Боева не само дава ценни насоки за създателите на филми, но и разширява обхвата на своя анализ, като включва прозрения от сравнителната литература.

Въпреки това, третирането на Боева на повествователната двусмисленост и нейното пренасяне във филма е свързано с някои теоретични ограничения. Макар че тя ефективно защитава запазването на двусмислието на Кафка, нейната теоретична рамка не разглежда напълно въпроса как двусмислието може да бъде запазено в медия, която по своята същност е по-конкретна от литературата. Привличането на теориите на визуалната семиотика или филмовата теория, като например трудовете на Кристиан Мец или Лора Мълви, би могло да осигури по-подробно разбиране на това как визуалните и звуковите елементи могат да предадат двусмислени значения и емоционални нюанси. Тази допълнителна теоретична обосновка би подсилила аргументацията на авторката и би предложила на режисьорите по-конкретни стратегии за поддържане на двусмислеността в техните адаптации.

Освен това акцентът на Боева върху верността на режисьора към текста би могъл да се възползва от по-нюансирана теоретична дискусия за самата адаптация. Макар че тя настоява за вярност към присъщите елементи на разказа, теорията на адаптацията предполага, че верността е сложно и често оспорвано понятие. Учени като Линда Хътчън и Робърт Стам твърдят, че адаптациите са реинтерпретации, които могат и трябва да се отклоняват от изходния материал, за да създадат нови значения. Едно по-подробно разглеждане на тези и други теории би могло да осигури по-богато разбиране на баланса между вярност и творческа реинтерпретация в процеса на адаптация. Тази дискусия би помогнала да се контекстуализира подходът на Боева в по-широкия теоретичен пейзаж и да се предложи по-цялостна рамка за създателите на филми.

В заключение. "Режисьорският анализ" на Лиза Боева на "Метаморфозата" на Кафка е строго аргументиран и проницателен труд, който предлага цялостна рамка за адаптиране на литературни произведения към филми. Нейният акцент върху личната ангажираност, педантичния анализ на текста и запазването на наративната двусмисленост осигурява солидно ръководство както за режисьорите, така и за изследователите на Кафка. Интегрирайки практически съвети с теоретични прозрения, анализът на Боева служи като ценен ресурс за ангажираните в процеса на адаптация. Нейният подход гарантира, че получените адаптации са едновременно верни на оригиналната творба и творчески резониращи, улавяйки сложната и тревожна същност на творбата на Кафка. Разглеждането на теоретичните ограничения по отношение на наративната двусмисленост и концепцията за вярност при адаптацията обаче би засилило допълнително нейния анализ и би осигурило по-нюансирано и изчерпателно ръководство за създателите на филми.

20240605_101035.png
bottom of page