Последният епизод на последния сезон на Stranger Things ще бъде излъчен навръх Нова година. Ето някои мисли относно това какво ще се случи – със света на злото, с Ел, с приятелите; изобщо – как ще завърши главният сериал на първата четвърт на XXI век. За мен поне това е главният – не само в своя жанр, но и изобщо.

А сега – внимание: спойлер. Няма. Естествено, че няма, защото аз – както милиони по света – просто гадая какво и как.

Та, ето какви ги нагадах:

Stranger Things има вече култов статут. Но за да остане легенда, трябва да има съответния легендарен финал. И тук не е нужно братя Дафър да измислят невиждан обрат (невиждано трябва да е как стигат до него): достатъчно е да използват онзи канон, направил историята на трикстъра изключителна.

Това е, разбира се, историята на Христос. Той във финала умира – така, както ще напусне света Фродо, така, както ще умре Хари Потър. Това е изключителен живот, завършил във връхната си точка. Всеки друг финал би бил някаква форма на бягство.

Защо е нужна такава развръзка ли? Защото – както ни учи християнската история – някой трябва да плати за празника на живота. Има цена, която може да поеме най-достойният. При това: този най-достоен има способности, които останалите – не. Не е достатъчно да си просто добър, смел човек; трябва да си изключителен (и може би не точно човек).

Чудото на живота, което жителите на малкото провинциално градче дори няма да разберат, че са получили даром, идва с определена цена. Някой трябва да я заплати – и този някой, ако следваме тази логика, е Ел.

Христоподобната история е подчертана чрез Векна, който в петия сезон, подобно Антихрист, събира около себе си 12 деца.

Има и друго: въведена е Осем, която обяснява на Ел защо е важно да се жертва. Това обяснение е нужно, за да се подчертае нежеланието на Ел да напусне своите приятели, своя баща, земния свят. Настояването на Осем прилича на чашата, която ангелът подава на Христос в Гетсиманската градина: ангелът е строг, той е тук, за да напомни, за да потвърди неизбежността, не за да утеши. Христос вече е осъзнал и приел предстоящото страдание, ала ангелът е тук без да пита, без да преговаря, без разговор – той подава чашата, за да превърне решението в действие, намерението в съдба. Чашата не е наказание, ангелът е свитедетел и гарант на пътя, който трябва Христос да извърви до края. Появата му означава, че моментът на колебание е приключил.

Мисля, че това е функцията на Осем тук. Има възможност Осем да "работи" като тъмен агент, да тика Ел към смъртта не с добри намерения. Може, но тава като цяло не променя жертвата, която трябва да бъде дадена, за да се случи празникът на живота.

Та, мисля, че Ел ще се жертва, във финала ще изчезне, за да не може нататък да се умножава злото.

Но ще последва още една крайна реплика: Ел ще се появи в някаква част на земята вече като човек.

Това е финалът на "Пинокио": куклата, не-човекът, превърнал се в човек. В историята на Карло Колоди превръщането не е награда, а онтологична промяна: от същество, движено отвън (конци, дърпани от друг; лични желания и страхове), Пинокио се превръща в някой, който поема последиците от действията си. Той се превръща в човек тогава, когато поема жертвоготовна грижа за Джепето.

Да не забравяме, че Пинокио открива Джепето в утробата на чудовището. При това – чудовището не е злодей, а условие. То е природна сила, утроба на изпитанието. Пинокио не унищожава чудовището, а излиза заедно с баща си от него. Чудовището остава в миналото като страх, който е преодолян – чудовището е изпълнило функцията си и вече става ирелевантно.

И тук, принесъл себе си в жертва, Пинокио, става човек. Мечтата на Пинокио е да стане "истинско момче": в момента, в който спасява Джепето, той се отказва от това свое най-съкровено желание. Той става човек, защото е извършил нещо, което само човек може да извърши: съзнателно да се пожертва за другия.

Светът на злото в Stranger Things ще продължи да съществува – така, както чудовището в историята за Пинокио. Но ще е далеч, ще остане неважно. Ел, като типичен трикстърски герой, първо ще умре, а сетне ще възкръсне. Не знам как това ще се случи – братя Дафър имат два последни часа да ни разкажат, но си мисля, че това е финалът на сериала.

Защо изведнъж се обърнах към приказка ли? Защото това се случва в сериала. Ако в продължение на 4 сезона водеща бе осемдесетарската линия, в пети сезон са включени отделни приказни елементи. Холи, да речем, през цялото време в света на Векна е облечена така, както изглежда Алиса в огледалния свят от класическите картинки в книжката на Карол. Векна събира децата, подобно свирачът от Хамелин: историята за онзи, който първо отвежда плъховете от града, а сетне – когато договорът е нарушен – отвежда децата, хипнотизирайки ги с музиката си. Не със сила, а с примамка – децата изчезват завинаги от света на възрастните в немската народна легенда (включена сетне от братя Грим в техния приказен сборник).

Е, в тази логика, когато са включени приказни герои, историята за дървеното човече, което се превръща в истинско момче, също може да се окаже включена като архетипен пласт в историята на Ел в Stranger Things.

Проп ни разказва, че всички вълшебни приказки имат една и съща структура. Да, появяват се нюанси (брой и видове помагачи, да речем), но главното, което се случва във вълшебната приказка, е категоричното разделение на добро и зло. И няма значение защо Векна е станал какъвто е станал (тая поп-фройдистка линия, че понеже майка ти, като си бил на пет, ти е зашлевила два шамара и оттогава си станал кретен завинаги, на мен ми е безинтересна). Векна е злото, светът, който той обитава/създава – е злото. И има герой (един или колективен герой), който изминава определен път, борейки се с това зло. И тук, както ни учи Проп, важен е този път. Не резултатът, а пътят. При това: както за героя/героите, така и за читателя/зрителя. Тук – както е винаги в моралистичното холивудско кино – шаблонните истини са изведени като формули: "Приятелите не се лъжат", , "Страхът ни прави слаби", "Любовта побеждава смъртта". Тези истини се повтарят, подобно мантри, от сезон в сезон.

И това е главното, което научават героите (и ние) чрез вълшебните приказки: приятелите не се лъжат, страхът ни прави слаби, любовта побеждава смъртта.

назад